Спомени
Съвсем кратко...
Какво става в мен, когато си припомням хубав минал момент? Не мога да си го обясня. Чувствам се сякаш стомахът ми се свива за част от секундата и се разпуска, а на мен ми се иска още да стои в това положение, сякаш ми помага отново да изживея това, което си припомням.
Появява се тъга, по-скоро болка, че сега само си спомням това, което преди съм изживяла реално. Но и някаква радост, че съм го изживяла все пак.
Спомените и мечтите са комбинацията, която ми дава сила да живея настоящето и да продължавам напред. Ама трябва да е премерена комбинация ,защото в един момент от прекалено заравяне в миналото и прекалено обмисляне на бъдещето, настоящето просто се изплъзва и толкова моменти остават неизживяни, толкова нови спомени не са създадени, защото съм "прежИвяла" старите или пък съм си създавала изкуствени нови.
Случвало ли ви се е да пътувате примерно в някакъв автобус и да сте толкова отнесени в някакви си ваши представи, случки, възможни ситуации и какви ли не сметки, че да не ви се говори с човека, който току-що е седнал до вас и е много симпатичен и най-вероятно много приятен събеседник? Ох, на мен толкова често ми се е случвало! Много обичам да пътувам сама с влак или с рейс... Или пък в кола, но да има поне двама други души, които да си говорят, а пък аз да си гледам през прозореца и да си се отнасям.
Много е хубаво да се живее в хубавите спомени или пък във въображаеми случки, мечти, представи, направо е пристрастяващо, защото мислите ми се насочват избирателно - само към най-хубавите неща и после реалността като не е толкова хубава... съм разочарована.
Ей, не е лесно! Айде от мене обичайте се и живейте за мига!
Простете лиричното отклонение от настоящето на една щастлива от реалността споделка...
Какво става в мен, когато си припомням хубав минал момент? Не мога да си го обясня. Чувствам се сякаш стомахът ми се свива за част от секундата и се разпуска, а на мен ми се иска още да стои в това положение, сякаш ми помага отново да изживея това, което си припомням.
Появява се тъга, по-скоро болка, че сега само си спомням това, което преди съм изживяла реално. Но и някаква радост, че съм го изживяла все пак.
Спомените и мечтите са комбинацията, която ми дава сила да живея настоящето и да продължавам напред. Ама трябва да е премерена комбинация ,защото в един момент от прекалено заравяне в миналото и прекалено обмисляне на бъдещето, настоящето просто се изплъзва и толкова моменти остават неизживяни, толкова нови спомени не са създадени, защото съм "прежИвяла" старите или пък съм си създавала изкуствени нови.
Случвало ли ви се е да пътувате примерно в някакъв автобус и да сте толкова отнесени в някакви си ваши представи, случки, възможни ситуации и какви ли не сметки, че да не ви се говори с човека, който току-що е седнал до вас и е много симпатичен и най-вероятно много приятен събеседник? Ох, на мен толкова често ми се е случвало! Много обичам да пътувам сама с влак или с рейс... Или пък в кола, но да има поне двама други души, които да си говорят, а пък аз да си гледам през прозореца и да си се отнасям.
Много е хубаво да се живее в хубавите спомени или пък във въображаеми случки, мечти, представи, направо е пристрастяващо, защото мислите ми се насочват избирателно - само към най-хубавите неща и после реалността като не е толкова хубава... съм разочарована.
Ей, не е лесно! Айде от мене обичайте се и живейте за мига!
Простете лиричното отклонение от настоящето на една щастлива от реалността споделка...
Преди малко се почувствах пак някакво меланхолично иреших да прекъсна за малко ученето и да вляза в Блог-а. Сякаш съм търсила подсъзнателно да прочета нещо подобно и определено ме зарадва постът ти:)
И аз се чувствам така почти(за по-голяма точност
Е, спомените ни правят до голяма степен това, което сме. Те ни дават сили, те ни "пренасят" в по-добрият сват, към който се стремим! Но, правейки го, само можем да го създадем! Затова бих допълнила заключението ти, ако може - ...и ценете всеки миг, защото после той ще ви дава сили!:)
А и спомените са богатство, което никой не може да ти отнеме!
Айде да не се отплесвам пак много;)
И като доказателство на по-горните 2 текста: Сега се почувствах много по-добре и продължавам да уча
Благодаря, Щепси!
И на мен ми става хо-хубаво като си го напиша, пък било то и не толкова смислено
Напоследък обаче редактирам и докато пътувам и не успявам.
Хубавото ми романтично Щепсче, добре е, че имаш време да викаш спомените в къдравата си глава. Целувкиииииииииииииииии :-*
Наистина, ако нямаме време за спомени... знам ли, то пък и съвсем реално нон стоп не е хубаво - изнервяш се, не всичко е толкова хубаво като отделните моменти, които си припомняш. Хубаво е човек да остава сам със себе си поне по половин час на ден, това изключва май времето преди заспиване, кактои седенето пред компютъра... или пък четенето на книжки... Просто ей така да си седнеш с отворени очи / или да си легнеш / и да си мислиш за нещо си твое на музичка примерно - аз ще прибавя и една чашка червено винце за цвят
Та спомените (и с тях) снимките са хубаво нещо.
Когато пътувам в кола гледам да не се отнасям много-много, че е малко неуважително спрямо другите пътници (които обикновени сме колеги и обикновено се връщаме от командировка от някъде). В рейса как да не се замечтаеш. И без другото от центъра до офиса е доста път, а и си слушам хубава музика по радиото, времето е само за мечтаене :)
Затова в автобуса предпочитам да пътувам с книжка: самоучител по испански или нещо подобно... ;)
Така е, Щепс, съгласна съм 1:1 с теб. И с това, че ни трябва време за нас си, и с другите работи. И що се отнася до дилемата: да мечтаеш или да живееш -
ами да, казва се то, живей за мига, за да си направиш хубави спомени. Ама то за какво са ти хубавите спомени ако не да си ги спомняш все пак чат-пат??
Шогунче, разбирам какво имаш предвид. Сещам се пак за едно (мърдо?) благопожелание-клише "Не трябва да съжаляваме за хубавите моменти, ами трябва да се радваме, че ги е имало" - ей тъй кат започне с "не трябва" и като завърши с нещо недообяснено, си остава кухо изречение. Ти го чуваш/прочиташ и си викаш а сега де, И ЗАЩО?
Ами да, няма логика. Да се радваш на нещо, което го няма?
И въпреки това нещо леко възнегодува в мен всеки път като някой ми каже: "Ехх, преди (или като бях дете) всичко беше по-едикакси. Животът беше по-хубав и по-лесен." Следва пример1, пример2 ... примерN в подкрепа на тезата. Хубаво, вярвам, имало е хубави неща, които сега ги няма. Обаче ... обаче ...
...хей, спомняш ли си наистина детството? Спомняш ли си колко си плакал и какви страхове си изпитвал? Спомняш ли си колко беше неуверен в себе си? Как зависеше за всичко от родителите? Как ти се караха?
Не искам да убеждавам никого, че детството е кофти период, защото то не е. То си е гот само по себе си. Просто то също си има кофти елементи. Като за начало това, че просто е пълно с фрустриращи моменти.
Но някак си ... ами човек се развива. Хич не е лесно да пораснеш. И след като си пораснал пак се развиваш, преодоляваш разни работи и се научаваш на някакви неща дето преди не си ги можел. И мен затова ми е мъчно, че така се приказва: защото в този момент човекът не оценява това, че се е развил и че то е хубаво.
Та, за логиката хубавите спомени дето топлят: ами то има логика само ако се гледа на тогава-то и на сега-то като на някакви смесици от положителни и отрицателни моменти. Ти си главния герой и си си избрал (съзнателно или не) един път и се развиваш в определена (желана от теб) посока. (А ако мислиш, че си се развил в нежелана посока, бъркаш
Има един лозунг на ЦСКА, който ще цитирам, въпреки че съм от Левски:
И преди и сега шампион е ЦСКА!
Мани ти, че не се римува съвсем. Просто това е логиката на хубавите спомени.
Една проста реплика, на която честичко се подигравам като я срещна по медиите: Гледайте положителното! Еми това е най-важно! Сега съм тук, онова дето е минало, си е минало - взимам си поука, радвам си се на хубавите спомени и продължавам напред. Пух, тази тема за спомените какви дупки отвори..!
Ейс, това за ЦСКА-ри и Левскари... забавно е да делиш една стая с човек, който спи с тениска на ЦСКА, докато ти си с прашки "Сините в атака!"
хахахахахахааахаххахахахахахаахахахахахахаххахахахахахахаха
А Щепси, да, наистина голяма дупка се отвори :)) Лошо няма:)
Само още едно нещо да допълня: Бе то човек както си казва така Еййй, старите времена ... то всъщност и то си има хубавото, защото явно в момента нещо му липсва. И според това какво точно го носталгизира от миналото може да се замисли какво по-точно му липсва в сегашното.
Те може времената да се менят, обаче нали човека си е пак той и потребностите са му пак тия.
И както всички ние знаем, има хиляди начини за задоволяването (им) :)
Спомените са добър начин да се забавляваме с приятели и голиама духовита компания,чрез спомените двама души се опознават по добре и донякаде съпреживяват болката или радостта на своя събеседник.
Аз обичам да си спомням миналото било то дори и лошо."Миналото" това всъщност си ти самия,това което си бил до този момент,което си правел и градил,което си почувствал в дадения момент и което те е впе4атлило или разочаровало.човек без минало е пуст,празен отватре и неразбран за самия себе си,без духовен мир в своя свят...това последното май стана прекалено задълбочено,дори и аз не бих го прочел....както и да е спомените ни са ценни и не трябва да ги трием или да се опитваме да ги истрием от глажата си дори ако са ло6и,те са на6ето минало и нашата 4ест.!