Спомен

Спомен

Натича ли се вече, гълъбе,

след онези твойте момичета,

с очи като кухи жълъди и погледи празни?

Намилва ли се на лица гротескно-тебеширени,

наслуша ли се на смехове, фалшиво аранжирани…

Насити ли се вече на ласки-еднодневки,

омръзна ли ти да вярваш в заблуди крехки…

Коя е истинска – разбра най-накрая!

За любовта ми знаеш - не стигаше и безкрая…,

Ала, отдавна вече за тебе нехая…

Друга песен май вече  свириш –

да се молиш дошъл си, и прошка да дириш…

Дълго тръпнех, горях - та съвсем прегорях

От пепелта преродих се, и отново изгрях!

За друг – олтар стана сърцето ми,

на друг - ласки нежни раздават ръцете ми…

Ооо, сякаш сълзи виждам в очите ти,

помниш ли, как нехаеше за болката в дните ми…

Моите отдавна вече пресъхнаха –

надежда за обич друг вдъхна ми…

Разбрал си веч що жито е, и що плява,

урок горчив от мен ти остава…

Друго сега не търси – но прошка ти давам!

Приятелю помъдрял -изгря за  мен друго слънце!

Отсявай плявата, и търси свойто  зрънце!