Споделено: за американското училище
Напоследък се заговори отново за шестгодишните първокласници и за промени в учебното съдържание.
Работила съм в системата на средното образование,
виждам, че много колеги се вълнуват от промените и като учители, и като родители, и като българи.
Като родител на първокласник, в момента мога да сравнявам нашата с американската система.
На дъщеря ми и се наложи да тръгне в първи клас на шест години(аз самата, работила в българско училище, и помнейки, че разликите между 6 и 7-годишните ми ученици съществуваха до 9 клас поне, не бях особено очарована от това).
Освен всичко друго, тя не знаеше добре английски, което затрудняваше адаптирането и.
Нямам за цел да правя детайлно сравнение между двете образователни системи. Особено като знам колко лошо мнение имат много мои познати за "тъпите американци". Трудно се променят стереотипи и лични мнения.
Мога само да посоча личните ми впечатления от учебната програма в първи клас на едно обикновено американско училище.
На първо място се откроява нивото на трудност. Това, което се учи, е съобразено с възрастта на децата; отделя се достатъчно време за усвояването на всяко ново понятие(което автоматично намалява тревожността у децата и повишава успеваемостта). За да изпреваря коментарите, че така всеки тъпак може да стане отличник--моля обърнете внимание на казаното в скобите. Ако едно дете не се страхува от неразбираемите уроци, ако чувства, че не го пришпорват и обстрелват с нови и още по-неразбираеми понятия, преди да е осъзнало старите--това дете ще изпитва най-естественото чувство за едно дете. Радост. Радост от това, че всеки ден научава( и запомня!) нещо ново; от факта, че е насърчено от непрекъснатата подкрепа на учителя си (тук трябва да бръкна с пръст в раната-- предполагам не съобщавам нещо ново-- заплатата на този учител многократно го мотивира да е насърчителен)...
...И чрез радостта от наученото това дете всеки един ден ще иска да показва най-доброто, на което е способно.
Защото и тук, както навсякъде по света, малките мъничета са влюбени в началния си учител.
На второ място се откроява практичността. Като че ли не се търси самоцелното "знание заради самото знание". Всеки нов факт се обвързва с вече наученото, например урокът за мерните единици се прилага веднага, когато детето иде в магазина. Домашното му е да установи колко ябълки, лимони и т.н. средно има в 1 паунд (около 1/2 килограм).
Може да се предположи, че на следващата година, когато има пак подобно домашно, ще трябва да установи чрез умножение колко ще струват тия плодове.
Дотук детето ще е усвоило не само умножението и няколко мерни единици, които лесно запомня заради визуалната представа, но и нещо много практично--с колко пари колко броя от дадена стока ще може да купи.
Децата са насърчавани да търсят различни начини на решение, да приемат чуждото мнение с уважение. Това се налага от самото естество на тукашното училище--където повечето деца са РАЗЛИЧНИ-по произход, по цвят на кожата, религия, финансово положение, но са ЕДНАКВО граждани на страната си. Това не е пропаганда, а реалната политика на държавата. Миналата година учителка беше уволнена 10 минути след излъчването на телевизионен репортаж, който доказваше, че е направила расистка забележка срещу свой ученик от мексикански произход.
Нека дам пример от практиката--как протече запознаването на класа на дъщеря ми с един от видовете птици--пингвините.
Бях малко учудена в началото, когато разбрах, типично по нашенски се запитах--защо точно пингвини пък?
Практичност е водещото в избора--в Чикаго има Аквариум...И след като един месец децата учиха, чертаха таблици, сравняваха ръста/теглото на всеки различен вид пингвин със своите собствени ръст и тегло, за да могат да добият нагледна представа...дойде Големият ден. Госпожата, децата и моя милост като представител на родителския комитет посетихме Аквариума. И там децата не само видяха пингвини, но и в разговор с грижещите се за тях биолози можаха да покажат какво са правили последния месец в училище.
Ефикасно--преговор, нагледно обучение и проверка на работата на учителя в едно!
Дадох този пример не заради пингвините, а заради подхода. Не е толкова важно коя птица ще се изучава, а какъв метод ще дадем в ръцете на децата за изучаване и сравняване на различните видове птици.
Това важи за всичко останало...
Аз споделих...
Стреляйте...
Работила съм в системата на средното образование,
виждам, че много колеги се вълнуват от промените и като учители, и като родители, и като българи.
Като родител на първокласник, в момента мога да сравнявам нашата с американската система.
На дъщеря ми и се наложи да тръгне в първи клас на шест години(аз самата, работила в българско училище, и помнейки, че разликите между 6 и 7-годишните ми ученици съществуваха до 9 клас поне, не бях особено очарована от това).
Освен всичко друго, тя не знаеше добре английски, което затрудняваше адаптирането и.
Нямам за цел да правя детайлно сравнение между двете образователни системи. Особено като знам колко лошо мнение имат много мои познати за "тъпите американци". Трудно се променят стереотипи и лични мнения.
Мога само да посоча личните ми впечатления от учебната програма в първи клас на едно обикновено американско училище.
На първо място се откроява нивото на трудност. Това, което се учи, е съобразено с възрастта на децата; отделя се достатъчно време за усвояването на всяко ново понятие(което автоматично намалява тревожността у децата и повишава успеваемостта). За да изпреваря коментарите, че така всеки тъпак може да стане отличник--моля обърнете внимание на казаното в скобите. Ако едно дете не се страхува от неразбираемите уроци, ако чувства, че не го пришпорват и обстрелват с нови и още по-неразбираеми понятия, преди да е осъзнало старите--това дете ще изпитва най-естественото чувство за едно дете. Радост. Радост от това, че всеки ден научава( и запомня!) нещо ново; от факта, че е насърчено от непрекъснатата подкрепа на учителя си (тук трябва да бръкна с пръст в раната-- предполагам не съобщавам нещо ново-- заплатата на този учител многократно го мотивира да е насърчителен)...
...И чрез радостта от наученото това дете всеки един ден ще иска да показва най-доброто, на което е способно.
Защото и тук, както навсякъде по света, малките мъничета са влюбени в началния си учител.
На второ място се откроява практичността. Като че ли не се търси самоцелното "знание заради самото знание". Всеки нов факт се обвързва с вече наученото, например урокът за мерните единици се прилага веднага, когато детето иде в магазина. Домашното му е да установи колко ябълки, лимони и т.н. средно има в 1 паунд (около 1/2 килограм).
Може да се предположи, че на следващата година, когато има пак подобно домашно, ще трябва да установи чрез умножение колко ще струват тия плодове.
Дотук детето ще е усвоило не само умножението и няколко мерни единици, които лесно запомня заради визуалната представа, но и нещо много практично--с колко пари колко броя от дадена стока ще може да купи.
Децата са насърчавани да търсят различни начини на решение, да приемат чуждото мнение с уважение. Това се налага от самото естество на тукашното училище--където повечето деца са РАЗЛИЧНИ-по произход, по цвят на кожата, религия, финансово положение, но са ЕДНАКВО граждани на страната си. Това не е пропаганда, а реалната политика на държавата. Миналата година учителка беше уволнена 10 минути след излъчването на телевизионен репортаж, който доказваше, че е направила расистка забележка срещу свой ученик от мексикански произход.
Нека дам пример от практиката--как протече запознаването на класа на дъщеря ми с един от видовете птици--пингвините.
Бях малко учудена в началото, когато разбрах, типично по нашенски се запитах--защо точно пингвини пък?
Практичност е водещото в избора--в Чикаго има Аквариум...И след като един месец децата учиха, чертаха таблици, сравняваха ръста/теглото на всеки различен вид пингвин със своите собствени ръст и тегло, за да могат да добият нагледна представа...дойде Големият ден. Госпожата, децата и моя милост като представител на родителския комитет посетихме Аквариума. И там децата не само видяха пингвини, но и в разговор с грижещите се за тях биолози можаха да покажат какво са правили последния месец в училище.
Ефикасно--преговор, нагледно обучение и проверка на работата на учителя в едно!
Дадох този пример не заради пингвините, а заради подхода. Не е толкова важно коя птица ще се изучава, а какъв метод ще дадем в ръцете на децата за изучаване и сравняване на различните видове птици.
Това важи за всичко останало...
Не твърдя, че американската система няма недостатъци. Питам се само едно--толкова ли е трудно в българското училище да се въведе това, което работи при другите? Толкова ли е ценно това, което имаме, че така неистово се боим да го променим?
Аз споделих...
Стреляйте...
Само да вметна по първия коментар--подходът на учителя зависи освен от личността на самия учител, и от методиката, и от учебното съдържание...
Ако те му връзват ръцете, той няма как да полети...
А всички знаем, че не учителите определят учебното съдържание.
Тогава е логичен въпросът: защо продължават да връзват ръцете на българския учител?
Не мога да разбера защо учебният материал трябва да се опростява-даже напротив, той трябва да се усложнява (добре де, не до безкрай), за да отрази времето, в което живеем. Когато човек завърши училище трябва да е способен да сформира, изрази и защити мнението си по всеки въпрос ако е необходимо след проучване. Но по всеки! И да иска да го направи, а не да навежда глава и да се влачи като крава след силно крещящия политик.
Трябва да има естествена и ясна представа за основните процеси оформящи обществото ни и причините довели до тях. Трябва да познава основите на науката и да може да се информира по нововъведенията сам, без да се чуства жалък и да проклина всички науки и учените с тях. Трябва да може да оценява достиженията на човечеството във всички области и да има собствено мнение по тях.
Ми това няма как да стане ако не се учи нищо в училище.
Знам че става въпрос за първолаци, но за тях нямам какво да кажа. На мен лично в първи клас най-трудното ми беше краснописа. А засега нямам друг критерий :)
Харесва ми практичността на материала. В първи клас! Може би и във втори. Но в живота на човек не винаги нещата са прости, лесни и нагледни и част от целите на образованието е да научи човек да се справя с трудностите независимо от собствените си способности. /не казвам, че трябва да се увеличава стресът-напротив, работа на учителите и родителите е да помогнат на децата в тази област/
За САЩ няма да коментирам, не ми е това целта. Но по въпроса с образованието наистина мисля, че трябва хората да си дадат сметка, че лесно не е равно на полезно. Иначе не твърдя, че учебните планове са някакъв бисер, ужасни са. Просто не мисля, че правилният подход е намаляване и опростяване. По-скоро съгласуване и отделяне на достатъчно време, за да се анализира и усвои материалът. Което най-добре става чрез увеличаване на часовете и увеличаване на извънкласните и най-вече домашните занимания.
Тук иде реч за учебните програми на малките. Тях не си ги спомняш. Това е нормално. След обучението в началното училище не трябва да си спомняш "какво си учила", а да ползваш свбодно наученото и да си спомняш, че е било интересно/весело/забавно да ходиш на училище. Ако си имала късмет да имаш готино начално образовоание, де. Като имаш време надникни ТУК да видиш какво трябва да учат мъниците. Оставяме настрана факта, че не всички програми ги има публикувани, което си е един срам за МОН по принцип.
Та с предложението на МОН да ходят на училище всички 6 годишни ето какво ще трябва например да могат на 9 ненавършени години
в 3 клас):
Ученикът:
• разграничава в практически план различ-
ните видове редактиране;
• може с помощта на учителя да усъвършен-
ства собствен или чужд текст чрез
редактиране.
Няма да ти давам примери с математиката, щото от 5 години съм в дълбока депресия след като се сблъсках фронтално с учебника по математика за 5 клас (и анлаогичната му програма), който купих за да проверя "от какво толкова се оплакват учителите". Има от какво. Аз на една страница намерих 12 напълно непознати ми думи. А учебникът е към 350 страници. Със зор разпознах само няколко математически операции, които всички сме учили. Аз лично в 7 клас. Ти вероятно в 6-ти. И двете сме имали същия брой часове по математика като сегашните 5 класници и ... два пъти по-тънки учебници.
Вече 8а година учителите на малките ученици обясняват, че с количеството нови знания, които им изискват програмите съставени от МОН има проблем. Няма време да се направи интересно ученето. Няма време за ефекти, за повтаряне и преговор. Няма време да се върви напред със скоростта на най-бавния ученик. Трябва с тази на най-бързия. А в някои местенца из държавата, дето в първи клас детето аза първи път изобщо се смесва с други хора освен със семейството си - и най-бързия ученик не може да сколоса с материала за годината. Т.е. няма време децата да се научат да учат, което е най-същественото нещо което учат в началното училище след основната грамотност.
Сегашното ни правителство много обича (както и двете предишни) да оправдава всякакви безумия с "така е в ЕС". Да, ама у нас имаме почти същия брой учебни часове като в ЕС, за половината от продължителността на техния учебен ден. За малките това е фатално. И все повече от тях не могат изобщо да се пренастроят в крачка към ритъма на ранобудни възрастни с особено интензивна първа половина на работния ден. Нещо като да си дребен мениджър и да имаш всяка божа сутрин по 5 срещи по 40 минути с по 10 минути почивка за пренастройване. А... и като малко от малко привикнеш поне да стоиш мирен, ако не да разбираш за какво става дума в час - сменяме срока, сменяме смяната и "срещите" ти стават следобед, когато си що годе привикнал да разпускаш. Няма как до гимназията да не си загубил всякакъв интерес. И само екстраодинерни учители могат да ти върнат интереса към някакво учене вече. А те са малко. И винаги са били малко.
Учебният план трябва да се опростява по една основна причина--за да е ДОСТЪПНО учебното съдържание за ВЪЗРАСТТА на учениците.
Както казва Maria--децата трябва да се научат да учат и да мислят ( а това поради редица особености на детската психология става, когато им е забавно и се чувстват успяващи).
Не можеш да почнеш строежа на една къща направо от втория етаж.
Ако едно дете до трети клас развие симптоми на класическа депресия, не можеш да очакваш от него в пети да се влюби в която и да било наука и да има собствено мнение за каквото и да било.
Единственото, което може да се очаква от такова дете, след като порасне, е "да навежда глава и да се влачи като крава" след този, който крещи най-силно.
А в каква ситуация са поставени учителите след началното училище?
Как се наваксва непрекъснатото изоставане с материала, след като учителите трябва да галопират из учебното съдържание?
В 9 клас имах ученик, който правеше правописни грешки в собственото си име.
Как и кога да бъде научен да създава грамотен текст, да редактира, да мисли..., за да може да влезе да учи право, както искаше?
Честно казано от вашите сърцераздирателни писаници не разбрах какво точно искате. Ама ТОЧНО. Искате повече учебни часове ли? Мислите ли че това ще реши проблемът?
Ако е така- кажете го направо. Както си признах чистосърдечно, нямам спомен какво съм учила през 1-4ти клас, помня че се биехме в междучасията и че по физическо някакви момчета ме тормозеха. Но иначе, нищо от самия материал. Не знам колко е зле положението, може и да е. Но смятам, че уроците трябва да са предизвикателства-да изискват усилия от учениците-не свръхголеми и водещи до депресия, а умерени. Защото нищо на този свят не става без усилия. За депресиите сред малките, честно казано не разбирам как едно дете може да е в депресия и смятам, че това говори по-зле за родителите му от колкото за системата. В смисъл, тя е скапана, то е ясно, но едно дете не трябва да знае смисълът на думата депресия.
Мисля, че ако искате този разговор да има смисъл, трябва да се изразявате точно и ясно. Ако искате да имате шанс да промените нещо, трябва да можете да говорите конкретно.
Според мен, учебниците трябва да се преправят и да минават неанонимно одобряване в МОН и ако се срещне нещо грубо-директно в медиите с учебника и рецензента. Пък той да обяснява кой и какво му е платил.
Освен това трябва началните учители може би да минават курс по детска психология /те може и да минават всъщност/ и вероятно да се добави занималня, в която децата да си наваксват разликите в скоростите и да се обясняват трудните моменти. Но незадължителна, щото аз от между 5ти и 7ми клас по едно време трябваше да ходя на такова, щото беше задължителна и няма такава скука. Честно. Ма супер тъпо, щото аз си правех нещата бързо и после трябваше да се чудя как да си убивам времето. Което беше отврат.
Но съгласете се, учебният процес няма как да върви със скоростта на най-бавното дете. Това би значело целият останал клас да изостава и да скучае, което е дори по-лошо. А и няма да може да се покрие матералът. Смятам, че ако някое дете има трудности те трябва да се обясняват от учителката в междучасието и от родителите. Иначе става невъзможно да се предвиди учебен план. А учебният план е важен, в противен случай цялата система пропада.
Повтарям- нямам наблюдение върху малки деца, надявам се някой ден да имам, но при всички случаи, трябва да има баланс между полезното и приятното. И смятам, че ако наистина мнозинството майки смятате че нещо трябва да се промени, трябва да го промените. Не е толкова трудно.Вярно, МОН е едно отвратително място, но там работят хора и при достатъчна мотивация, те ще направят това което се иска от тях.
1) човешки обеми на нови знания заложени в програмите
2) близо 1/3 от времето в клас да може да се отдели за упражняване на придобитото знание и умение. Сега е под 5 %.
3) приятелски към децата учебни помагала (купуват ги данъкоплатците, така че има място за претенции в това отношение)
4) пространство и хора, достатъчно, че да организират целодневен учебен процес като хората за малките ученици. особено ако масово тръгнат на 6 г. - сегашният ритъм ще е непоносим за тях.
А ето и няколко неща, за които родителите искат да се преборят (не всички - само тези 25-30% които се интерсуват, освен че псуват)
1) по-малко глупави учебници и по-малко на брой (сега 16-25 кг. деца мъкнат раници по 8-12 кг. в 1-4 клас, от което не би имало нужда, ако се учеше цял ден и имаше шкафчета, нали)
2) повече зеленина във и около училище, повече спорт, повече посещения на интересни за децата места с учебна цел
3) по-любезни учители, склонни да отговарят на въпроси на родителите свързани с ученето
4) по-малко възрастни несвързани с училището в училищния двор (в големите градове главно нарко дилъри им бодат очите, както и диваците които тук таме използват дворовете на училищата за паркинги)
5) по-нормална охрана от заспал дядо сгушен в буркана на входа на училището, който "не отговаря за двора"
Никое дете не трябва да знае смисъла на думата депресия...
Какво точно искам ли...Без мелодраматизъм и сърцераздирателност--искам децата( не само моето, а всички) да ходят с радост на училище. Това е. Звучи просто и затова вероятно има сложно решение.
Съгласна съм с теб, че уроците трябва да са достатъчно трудни, за да не са скучни. За учителя в клас няма нищо по-ужасно от скучаещи ученици.
Те могат да скучаят или защото това, което учат, не им е ясно (поднесено е в учебника по най-лошия възможен начин, а учителят няма време да го разясни достатъчно), или защото на всички им е много лесно, т.е. не срещат никакво интелектуално предизвикателство в учебния материал.
Съгласна съм с теб, че е абсурдно учебният процес да върви със скоростта на най-бавните. Най-малкото защото повечето родители искат детето им да е добре научено, за да може утре да е конкурентноспособно.
Но се опитвам да кажа, че в първите години в училище почти всяко дете може да изпадне в положение на ступор--говоря за нашите, българските деца, които са изключително умни; здрави и весели са, преди да тръгнат на училище. Опитвам се да се поставя на тяхно място, макар отдавна да не съм дете--какво би ми било на мен, ако някой иска да науча литературен китайски за 1 година, но да ми го преподава на норвежки да речем.
Ако учебниците ни са написани като че ли са на китайски, всяко дете може да изпадне в позицията на аутсайдер.
И тогава ще почнем да се питаме пак какво става с "втората по интелигентност нация след евреите".
Ами става това, че психологически всяко здраво шестгодишно дете по света има 7-10 минути активно внимание. След изтичането на това време трябва или да се смени това, с което се занимава, или го губиш като слушател.
И всичко останало--учебни помагала, процес, програма и всички други безсмислени в детските очи думи, трябва да се съобразява с тия 10 минути активно детско внимание.
10 минути са много време, ако знаем как да ги използваме...
Трябва ние да се съобразяваме с фактите, надали фактите ще се съобразят с нас...
Аз мисля, "че каквото и да ни говорят, накрая се оказва, че става въпрос за пари".
Както и да е, да оставим лиричните отклонения :)
Значи, разбираемо че всеки родител иска децата му да са щастливи и да ходят с радост на училище. Но според мен това не зависи толкова от системата, колкото от самите родители, учителите и самото дете. И то не в някакъв сложен смисъл, по-скоро до колко са способни да вдъхнат на детето сигурност и да му внушат, че въпреки трудностите, училището е хубаво място. А и от съучениците му разбира се. Мисля че родителите понякога не си дават сметка до колко настроенията им се отразяват на децата. Както и да е.
По въпроса с исканият. Тези искания са много хубави. Но не всичките са в ръцете на МОН...
1)Човешки обем-това не знам какво значи точно. Според мен правилната дума е съобразен с възрастта и времето обем. Защото целта на програмата не е да е удобна на учителите, а да дава нужното на децата. (без лоши чувства към учителите)
2)Съгласна съм, но за целта вероятно ще трябва да се увеличат броя часове, за да влезе същия материал.Което значи увелиение на заплатите на учителите, което ще намали тежестта на искането.
3)Ми за помагалата, то е така, мисля че не-анонимното одобряване трябва да оправи тази точка, защото така хората ще трябва да поемат лична отговорност към подкупите, които взимат.
4)Целодневният процес ми е малко съмнителен. Аз например не съм съгласна да е задължителен. Разбира се ако имам дете, ще се съобразя със способностите му и възможността ми да му помагам, но ако то е будно и активно дете и се справя и има кой да го гледа след училище, ще съм против. И пак, наистина не мисля, че 6-годишните ще са чак толкова травмирани от училището. Има много деца, които са готови за това. (и сега се сетих, че това сигурно е с цел да се освободят места в детските градини)
За родителите:
1)Начи за теглото съм особено съгласна. Като видя детенце с огромна чанта и много се дразня. Че какво толкова пише в тия учебници, че трябва да са толкова големи.
2) това със зеленината и извънучебните дейност не мисля че е съществено за учебния процес.
3)любезните учители също не са работа на МОН
4) и 5) са свързани-съгласна съм, че трябва да има нормална охрана, но аз лично съм против видеокамерите вътре в училището. Смятам че здравите училищни огради и пускането само с пропуск е достатъчно.
Така. Сега обобщавам за какво според мен си струва човек да се бори:
1)Преосмисляне на материала и съставяне на програми и учебници съобразени с възрастта. Одобряване на всички учебници и програми от експерти педагози и детски психолози. И неанонимното рецензиране :)
2)Занималня.
3)По-тънки учебници за малките (въпреки че не знам как ще се формулира)
4)Въвеждане на пропусквателен режим на входовете и изходите на училището, за да се знае кой къде отива и кога се връща.
5)Може би въвеждане и регламентиране на такса-изнудване на родителите за спонсориране на извънкласна дейност.
И след като се уточни за какво се борите, според мен трябва да се действа. Пренаписването на програмите и учебниците е дълъг процес, но си заслужава човек да се бори за него. А останалото може да се направи в рамките на година при подходяща организация. Со. Организирайте се и пред МОН :)
Ъхъ - и аз си мисля, че току що казах хиляда и една глупости.
Точно при николко от реалните задачи оптималният резултат покрива дори и 50% от максималните очаквания. Хубави са добрите пожелания. Аз по цял ден си измислям нови. Ама е добре и да съм реалист.
Конкретно по темата :
1) братовчедките ми в Лондон нямат учебници, а от училище им разпечатват уроците (units) на части и така никога не носят тежки неща, дори химикалките и гумичките им се дават от преподавателите (естествено, вкъщи си имат още, тъпото е, че ги задължават да ползват точно определени марки);
2) Спомням си доста от материала от 1-4 клас, което никак, ама никак не ми е навредило на желанието да уча после;
3) Един доцент постоянно повтаряше, че примерно колегата Пешо пише най-бавно и той все него гледал кога ще свърши, за да продължи да диктува. Сега тоя колега взе да пропуска лекции, а когато е там, продължава да си седи на първата банка, но не пише. От срам. Че всички трябва да се съобразяват с най-бавния, с него. През това време един куп други колеги решават судоку и скандита (смогват и лекции да запишат) - нееееее, определено не е добра идея да се съобразяваме с най-бавните. Средата си е най-златна и това е.
Имам един въпрос: що не направят закон, който да гарантира, че в центровете на Просвета работят само и единствено преподаватели - какви са тея инженери без грам учителски стаж, но с политически мераци?! Дайте да си дойдем на думата - за бедите в България са виновни 2 фактора: жаждата за пари и липсата им.
1) такива които са учили методика преди 35-40 години сега са "учители с опит" (2-3)
2) такива които не са учили методика никога, но се явяват академични авторитети в своята научна област (6-8)
3) експерти на МОН (1 до 2 бр. - тези не пишат, а надзирават процеса в комисиите)
4) някой и друг по-млад специалист, лично поканен за цвят от някого от група 2 или 3 (0-1 бр.)
И една усмивка по отношение на методиките. Чуждоезиковото обучение е единственото на което методиките му се развиват (къде с взаимстване, къде с оригинални открития) през последните 20 г. в БГ. При математиката не съм следила как стават нещата, но обществените науки методически са точно там където бяха през 1985 г. Всичките.
Само това с разпечатването не ми харесва много щото няма да са цветни картинките(поне не в България :)).Пък цветовете са толко хубави...
Обясни ми, че ако това решение бъде оставено на родителите, децата, които имат естествената склонност да се състезават, ще започнат да носят все по-екзотични и скъпи комплекти маркери в училище. Това не само ги отвлича от учебния процес, но е и несправедливо към по-бедните родители, които не могат да вървят в крак с възможностите на по-богатите.
По-скоро трябва да се мисли как да се преподава без да трябва да си носят учебниците.
И не разбирам защо на децата да не им е весело в училище? Единственото нещо от първи клас, което си спомням освен първия учебен ден е как си играем на някакви игри в голямото междучасие. Ми не помня да съм била нещастна. Не помня и другите да са били нещастни. Какви са тия глупости. Защо едно дете трябва да е нещастно само защото училището е задължително. Ми да си връзва обувките не е ли? Или да носи обувки навън? Или каквото и да е друго. Ми съжалявам ама ми се вижда малко странно. А ако е така-проблемът не е в системата-на системата целта не е да прави децата щастливи или нещастни, а да ги учи. И ако те са нещастни, значи възрастните около тях са ги направили такива.
Защото иначе като че ли свеждаме децата до обект, до нещо празно, в което с фуния трябва да се прелее определено количество "знание".
Завършване на основно образование след VII клас.
В края на степента учениците ще получават свидетелство за завършено основно образование, което ще дава възможност да продължат своето образование в следващите етапи в профилирани гимназии, професионални гимназии или общообразователни училища. На изхода от основно образование ще се извършва оценка на усвояването на общообразователния минимум чрез национално стандартизирано външно оценяване,което, освен като мерило на знанията на учениците, служи и за претегляне на техния потенциал и прием в различните видове училища.Съкращаването на етапа с една година и придобиването на основно образование в рамките на седем вместо в рамките на осем години няма да доведе до преразпределяне на учебното съдържание и увеличаване на натоварването на учениците. То предполага промяна на държавните образователни изисквания за учебното съдържание по отделните предмети с оглед извеждане на онези знания, умения и компетентности, които следва да бъдат усвоени след седемгодишно училищно обучение. Преместването на VІІІ клас в гимназиалната степен не би нарушило общата логика, философията и структурата на учебните програми за V-VІІ клас, тъй като VІІ клас в много отношения се оказва граничен – в VІІ клас се поставят само основите на тематичния курс на природните науки (физика, химия, биология), а в гимназията се разширяват и задълбочават знанията;по български език в VІІ клас се завършва цикълът на систематичното овладяване на книжовноезиковата норма, а по литература се приключва цикълът на класическото обучение и се въвеждат основни литературнотеоретични понятия; по математика в VІІ клас се полагат основите на систематичния курс на обучение.
След завършен V, VІ или VІІ клас за ученици, които срещат трудности приусвояване на учебното съдържание и/или са застрашени от отпадане, следва да се осигури възможност за обучение по професия в професионални паралелки за придобиване на І степен на професионална квалификация." - това копи-пейст е от НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ВЪЗПИТАНИЕ И ПОДГОТОВКА (2006 – 2015 г.)
Ха, сега, пък и особено ако сте я изчели цялата, коментирайте логиката на започването на училище на 6 години /доколкото знам, министър Вълчев някъде се е изказъл, че няма да има промяна на програмите и учебните планове по този повод/. Аз искам да попитам и как точно ще стане скокът от догодина от втора група на детската градина в предучилищна група /която, между впрочем е задължителна за постъпване в първи клас/ и всичко това без никакви сериозни промени в учебното съдържание? Тук въобще не отварям дума за методите, похватите, организацията на режима и т.н., - въпросът е чисто процедурен. Аз не виждам аргументиран и научнозадоволителен отговор дори на него, а за останалото....
На никого НЕ БИ ТРЯБВАЛО да му е безразлично--от позицията на бивш ученик или учител, бъдещ родител, настоящ политик--да не говорим за учениците и родителите, които в момента са в системата.
Хубаво е да има дебат за матурите, но за да бъдат приети те нормално от общественото мнение; за да не се чувстват учениците като жертвено агне, принесено на олтара на членството ни в EU--трябва да се почне отначало.
Да се знае какво ще се учи от предучилищната група, та до последния клас--и този обем да бъде разпределен съобразно възрастта на учениците; и най-важното--наистина да се прилага принципът за приемственост на знанията и за надграждане, за вървене от по-лесното към по-трудното.
Denijane спомена по-горе, че лесно не е равно на полезно. Позволете да не се съглася.
Това е филосогия, заложена в българското (и руското) виждане за смисъла на живота.
Един факт може да бъде предложен за научаване по труден(скучен, объркан, неефективен) начин и по лесен (забавен, съобразен с възрастта, ефективен) начин.
Ако детето разбере, запомни и приложи това, което искаме да го научим, толкова ли е лошо, че междувременно се е и забавлявало???
Или така ще го разглезим? В такъв случай нека се занимава и със спорт--той калява достатъчно волята...
И забележи, не говоря за наистина трудно. А просто за изискващо усилия. За създаващо напрежение, леко напрежение, което обаче ти дава повече от колкото ти взима.
Колкото до спорта- и защо спортта да е по-добър за каляване на волята от всичко друго? Нали се сещаш, че не всички обичат спорта.
А за медиите- не разбирам тия приказки. Ето, тук стана една хубава дискусия. Ми хайде, родителите, присъединете се към някое сдружение, представете исканията описани по-горе във вид на точки с кратки изречения в логическа последователност и тръгвайте по телевизии и министерства. Какви са тия надежди, копнежи и други извинения. Човек трябва да се бори за това, в което вярва. А има и достатъчно телевизии, които да захванат битката.
Не мисля.
имах предвид НАЧИНА, по който може да се представи 1 факт или теория. Методиката, която се учи в специалността "Педагогика", е точно затова:)
Имах предвид и че не виждам смисъл да подлагаме децата на излишно страдание--ако можем да направим ученето в началното училище не само полезно, но и забавно, защо не?
Естествено, не мисля, че в училище трябва да се учат само "лесни" неща, за да не се стресират децата...
Мисля, че трудните неща трябва да им се представят по ефективен и съобразен с възрастта им начин--когато са малки, да провокираме вроденото им любопитство(та дори и чрез игра,и като им даваме време да усвоят наученото); а като пораснат--да ползваме това, на което сме ги научили, за да ги предизвикваме с много по-тежки задачи...
Нима играта не е предизвикателство за едно дете в предучилищна възраст? Та само преди 6 години то е трябвало да научи 1 език, да ходи, да контролира естествените си физиологични нужди и т.н., и т.н....
И всичко това го е постигнало, подражавайки на възрастните, забавлявайки се, падайки, учейки се от трудностите:).
Не виждам смисъл--при сегашното положение в българското училище, материална база, недоуточнени програми, истерични реформи...--защо трябва отговорността за поредната "гениална идея" за шестгодишни първокласници-- да понесат учителите.
И заедно с тях--и родителите, но най-вече-- ДЕЦАТА!
Тук наистина стана хубава дискусия--затова позволи ми да ти обясня виждането си за спорта(болна тема за мен в момента--наднормено тегло:)).
Както аз виждам нещата:
1.всички деца обичат да играят и да се движат(евентуално--да спортуват--независимо какво включва това--ходене, катерене, футбол, игра на дама...)
2.когато тръгнат на училище, заради калпави програми+съвременния начин на живот, свикват да седят на едно място
3.ученето е най-ефективно, когато се редува умствена с физическа активност
4.спортът калява волята
5.за да е ефективно седенето в училище; за да са здрави децата ни; за да имат желание за нещо различно от седене пред телевизора с пакет чипс за приятел--
не е ли най-добре да им припомним, че телата им са проектирани ДА СЕ ДВИЖАТ!
Дали ще спортуват, копаят, или просто ХОДЯТ--все едно. Важното е да са здрави, шастливи...и образовани:))))))
С приятелски поздрав, Ела
Някои деца обичат да тичат, други не обичат. Не мисля, че всички трябва да се заставят да търчат като бесни. Защото в нашите училища това става-нямаш избор да се разхождаш или да правиш някакви забавни неща. Поне моите спомени са такива. Връчват ти топка и ти казват тичай след нея. А до четвърти клас си спомням как тичахме около двора, и бях толкова изморена /забележете, не съм имала наднормено тегло, даже винаги съм си била слабичка/. Беше много гадно. Принципно много обичам да се движа. Но тичането никога не съм го обичала (добре де, до преди да си взема куче), а повечето спортове точно до това се свеждат.
Трябва да има баланс и трябва във всеки час да има умерено предизвикателство и умерена трудност и умерено забавление. Но мисля, че забавлението наистина трябва да е дело на учителката. И на писателите на учебниците. Иначе системата трудно може да го предвиди. Пък иначе би било добре да има и часове по правилно боравене с човешкото тяло. Освен миенето на ръцето, което се набива до втръсване. Но също и какви храни да се ядат, колко време е полезно да се стои на компа и някакви други подобни. Знам ли.
Светлина-това за мен ли беше или за предишния пост, че гледах че ни се разминават с минута постовете...
Този път съм съгласна с всичко, което казваш:)
Понеже няма нещо, с което да не съм съгласна в последния ти коментар, а не искам да спамя соствения си блог, нека те питам нещо друго:
разбирам, че си млад човек--т.е. все още близо до детството или поне много по-близо от мен:)
Какво според теб означава "нормално детство"?
Мисля си за това от няколко дни и се опитвам да определя аз дали осигурявам такова на децата си.
Според мен нормално детство е такова, в което ти позволяват да бъдеш дете и да си правиш детските си работи и да изживяваш и веселите неща и грешките си. Което ще рече да не те натоварват с неща, които не са ти работа- не разбира се да живее в розов мехур и да се тръшка за нова видеокарта като няма пари за ядене, но да не му се позволява да се чувства отговорно за тези проблеми-мисля че трябва да му се обяснява с какво може да помогне и че с нищо друго не може. Четох за проучване според което децата били свръх-чувствителни към проблемите на родителите си и родителската депресия се прехвърляла и на тях. А това май се случва по-често от колкото трябва.
Но иначе, аз наистина не съм фен на драматизирането /поне не в случая/. Какво значи нормално детство? С какво белите в града са по-лоши от тези на село? С нищо. Важното е според мен да има някакво разнообразие на изживяванията и знам ли, да се чувстваш обичан и разбран. И контролиран. Пък останалото, при всички случаи се преживява. Хората са супер-устойчиви животинки и при добро възпитание могат да смелят всичко и всички. И аз малко се дразня на хората, които се опитват да изкарат децата напълно беззащитни и т.н. Те са доста силни и ако се възпитава и окуражава силното в тях и се учат да намират хубавото в живота не мисля, че има нещо което да им се опре. Пък и да има, няма нищо непоправимо.
А колкото до децата ти-щом са облечени, нахранени и обгрижени, сигурна съм, че са щастливи. То ако се замислиш по-важно от това няма. Пък нормите съществуват само в учебниците по психология :)
Между другото, това ми напомня за филма на Карбовски за Камбоджа. Много силно впечатление ми направиха едни деца в него-мръсни, голички и джапащи изключително щастливо в един гьол , в който сигурно има половината генетичен фонд на земята във вид на коремни и чревни паразити. И въпреки това, не мисля че биха си заменили детството с нечие друго. Изглеждаха толкова щастливи, че чак на мен ми се прииска да ходя да поджапам с тях :)
Второ - аз поне почти не съм имала ФКС по средата на деня - я в края, я в началото - така дали успявам да си почина между тежките часове?
Дени, не е била към тебе репликата, но сега се сещам да ти обърна внимание, че учителите не са само учителки, а "писателите на учебници" се наричат "атори", точно щото са преписватели и преразказвачи - така си е - почти няма разлика в учебниците вече :(
Не знам - май прекаляваме с лиготиите (особено аз) - детство - ми баба ми е омъжена на 16, нейната майка - на още по-малко. Не ги считам за половин хора, но по вашите критерии те детство не са имали. МАй е време да осъзнаем кои от исканията/мечтите ни са реални...
Благодаря ти! Добре е да си припомним, че щастието идва отвътре...
А за учителките, ми знам, всъщност исках да напиша учителите ама к-то само си влезе и реших да не го махам :) Пък и аз съм имала все учителки в малките класове. Чак в 5ти май се появи мъж. Или пък имаше някакъв и преди, който обаче не помня...тюх
Учениците учат неща, който не им помагат с нищо в живота, не научават абсолютно нищо повече от това как по-качествено да препишат.
Не познавам ученик, който да е научил чужд език в обикновено училище.
Единици са онези, които са си направили труда да прочетат задължителните произведения по литература и т.н.
Учебниците им по биология са като научни трудове по медицина, а ако се порежат не могат да се досетят да си сложат йод.
МЪКААААААААА, МЪКА.....
Но за какво да се чудя, то прост народ лесно се управлява.
Тук говоря за обикновено(не частно) училище, в което учат деца от 47 националности, от семейства със скромни доходи.
Не мога да повярвам, че всичко се свежда само до парите....има и нещо друго, на което ние в България не отдаваме толкова голямо значение--а именно--да има съзнателно усилие учебният процес да e максимално ефективен с минимален разход на енергия.
Като че ли нас социализмът ни научи точно на обратното; и при нас цялата пара от локомотива отива в свирката...
И научих английския до голяма степен благодарение на гимназията. Щото за 5 години направих невероятен скок от нула до един много много хубав тойфел :) Е, вярно че много голяма благодарност отива и към един южноафрикански канал в ирс, с очевидна насоченост към педофилски кибер-секс (щото бях на 15) , но...
И съм правила реферати по биология и и е добре де, май най-любимите ми неща бяха биологията и литературата ама...
Както и да е, искам да кажа, че в училище не е да не се научава нищо. След рефератите ми станах експерт по витамини и по алкохолизъм :)
И не знам, то идеята на училището не е толкова да те научи на нещо, колкото да те научи да учиш. Сега и аз съм преписвала, пък после колко съм преписвала....ма то това си е част от играта. Но особено гимназията, толкова ми е дала, че нямам думи, с които да си изразя благодарността. Вярно, че беше профилирана и учителите бяха невероятни и не става за статистическа извадка, но все пак и не всеки има същата потребност да учи. Та искам да кажа, че не ми харесват такива изцепки "и без това в училище не се учи нищо".Напомнят ми за домакините от "размяна на съпруги", които си обучават децата вкъщи. Ми не е същото. Нищо друго не може да ти даде тази среда и този сблъсък на различни истории, характери, воли като училището. Поне не и на тази възраст.
Но племенникът ми сега е ученик и е ммммммммммъкаааа, мъкаааааааааааа......
Хаха, и за мама беше кошмар, какво знаеш ти, веднъж я излъгах, че отивам на вечеря с гаджето си (девети клас) , който тя много харесваше ( а аз НЕЕЕ), а пък аз бях в един гей-бар с един съученик гей. И ми едно щастливо и и се обаждам, а оня тъпанар и се обадил и изпортил нещата. Вярно, последният път, в който съм я лъгала беше, ама се получи много тъпо. Пък ние така си се веселяхме...Е, и на тъпанара му беше последния път :) Ех, минало незабравимо :)
П.П. това не е подигравка...Това е спомен от мойте ученически години.
Ако ви разкажа как набих съученик в 10 клас / в края на 80-те/, той напусна гимназията, а директора не ме изключи няма да повярвате. Но това за годежа си е истина.
Пък и то много важно, чак след 10 години...А и както пее Ивана- за какво са ни всичките тези пари . Освен за да си ги харчиме :)
Баба ми много го харесваше и се караше на майка ми, че не ме е възпитала, а тя не можеше да реагира. Само мълчеше и нямаше думи да ми се скара.
А оправданието ми беше, че трябва да заявърша гимназията.
след 20 години натякване, ако ми падне не само, че ще изхарча всичко, но и него ще го продам и то в комплект с баба ми, стига да има коя/й да го купи.