Споделена мечта....
Мечта
Кичка Сачарова | 2008-02-15
Искам да живея в нормална страна,
в която да има работа за нашите деца,
а не да бягат в чужди страни,
а тук да оставят майки с плачещи очи.
Не искам да влизам в лъскав хипермаркет
и да купувам само хлебче за лев.
Искам спокойно да пазаря,
за да се хранят здравословно моите деца.
Не искам да карам лъскави коли,
нито да имам палат на Иракли,
не искам градинар, нито иконом,
не искам готвач, нито детегледач.
Искам да живея в нормална страна,
в която спокойно аз да творя.
Не искам често да сменям квартири,
а в свой дом да се установя.
Там в градина с прекрасни цветя,
ще си играят моите деца.
Искам да живея в нормална страна
и дано скоро да стане това!
Съгласни ли сте? Колко ли малко му трябва на Човек!
Какво ви трябва на вас лично?
П.П. Аз съм почитател на стихотворенията и публикувам в Откровения, затова сега, съвсем сериозно, искам да ти кажа, че стихотворението е много хубаво. За мен стойностното изкуство оставя място за фантазията на четеца, така че да може да го продължи и инерпретира през своето съзнание. Сега ми се случи точно това. Така че идеята ти е блестяща, по мое скромно мнение.
Ето едно мое, писано с голяма болка, която и днес е в мен, но по-притихнала!
СТУДЕНО Е ! (на брат ми)
Поза - клише! Това е!
С поздрав за разбирането!
трета възраст,левче за хляб..............
дъра-бъра....Авторката защо не се намеси???
Или тя не знае ,че е има стихотворение тука??????????