Спираме ли на жълто или минаваме на червено на светофара на живота?

Спираме ли на жълто или минаваме на червено на светофара на живота? До колко си позволяваме да рискуваме за да разнообразим и разведрим ежедневието си с нещо по-екстремно? Или сме готови да се обречем на скука за да имаме спокоен и сигурен живот? Във време в което разходката пеша по тротоара е опасна какво наричаме риск и кое приемаме за сигурно? Има още редица въпроси, чиито отговори ме вълнуват днес.

Имам много красиви спортове, някой от тях рисковани, някой много рисковани. Заслужава ли си да практикуваме най-рискованите? Има много спонтанни решения, необмислени, но красиви. Заслужава ли си да заминем в непозната страна без предварителна резервация без екскурзовод, без дори да говорим езика? Много двойки се разделят, защото единя от двамата вече е готов за брак, а другия е още несигурен. Трябва ли да чакаме момента или си заслужава да поемем този риск? Има и много връзки които продължават с години, връзки в които любовта отдавна си е отишла. Връзки които не прекратяваме защото ни е страх да не останем сами за цял живот. Заслужава ли си риска? Често в живота имаме шанс да започнем нова, много вълнуваща работа в момент в който имаме скучна, но сигурна и спокойна. Заслужава ли си риска да „гоним дивото, когато имаме питомното”.

Рисковете са навсякъде около нас. Напоследък хубавите новини по телевизията са много по-малко от лошите. Вече почти няма емисия новирни без пострадали в пътен инцидент, без стрелба в жилищен квартал, без пострадали в домашна злополука, отвлечени, убити... Пострадалите от нелечими или трудно лечими болести стават все повече и повече. Риск ли е факта, че живеем в този век, в тази държава, в това общество? Страхуваме ли се поемайки тези рискове?

Аз лично смятам, че рискувам винаги, когато казвам истината. Рискувам тя да не се хареса на останалите. Но смятам също, че много повече рискувам ако излъжа, рискувам аз да не се харесам на останалите. Смятам, че рискувам винаги когато гласно искам нещо , рискувам да не го получа. Ако не поискам гласно няма риск, няма и никакъв шанс да по получа. Рискувам всеки път когато попитам приятел „Имаш ли нужда от помощ?”. Рискувам и ако не попитам, рискувам да се сдобия с приятел които не може да разчита, че ще бъда до него когато има нужда от мен. Рискувам докато обичам, рискувам да се разочаровам. Рискувам много повече, ако не обичам, рискувам никога да не се очаровам. Рискувам сутрин когато си отварям очите и поглеждам през прозореца, навън може и да е мрачно. Рискувам и ако не си отворя очите, ако не погледна света през моя прозорец, така никога няма да видя отново слънцето. За вички тези неща които рискувам не ме е страх. Страх ме е за всички останали!!!

Преместено на lusiantonova.blogspot.com с любезното съдействие и сътрудничество на Prostitutka