Специално за Арлина...

Гаргичке, позволявам си да го пейстна самия ти коментар, че някакво е по-лесно така. Надолу е коментарът на Гаргичка:

Цитат:

Шогун, мен пък си ми харесва това "етническа толерантност".

Защото то има (и трябва да има) различни етноси. И между различните етноси си има разлики, това е. В начин на живот, в обичаи, ако щеш и в начин на мислене. Решението не е възможно да е - да си затвориш очите за разликите на принципа: няма разлика, следователно няма расизъм, тъй като ние всички сме равни на майката земя. То звучи добре и действа - но само докато действително няма разлики или са минимални.

Ами ако има разлики? Ако действително едните като цяло са по-бедни, по-лошо облечени, вършат повече престъпления, къпят се по-малко, по-малко склонни да се подчинят на правила и норми (някой може да каже: по-свободомислещи), защо не и: по-надарени в музикално отношение, с по-различни обичаи по празниците и въобще различни празници ... и т.н. и т.н.

Ами тук баш си е намясто етническата толерантност в смисъл да се опиташ да (а) приемеш, (б)разбереш и (в) проявиш уважение към различното в една цяла група от хора. (не съм казала, че винаги е лесно).

Но това всъщност е нещо тривиално. Не само хората от различни етнически групи са различни, ами просто ХОРАТА са различни (и трябва да са различни). Както мога да приема, че колегата Х си прилича с мен по едно, а се различава по друго, че има някои кофти навици, както и хубави черти, че е имал различно минало от моето, други родители и въобще, други фактори са повлияли той да стане такъв, какъвто го виждам - така бих могла да го приема и за повече хора. Не знам защо отношението ми към една индивидуалност трябва да е по-различно от група от индивидуалности.

А аз може да се дразня на колегата Х за едно и да го уважавам за друго...

A Vladimiraky, бе почвам и аз да се замислям дали въобще тоя празник 3ти март може да мине без етническа омраза... дали въобще, дет викаш ти в обединена Европа, е уместно да се празнува нещо, което така много акцентува върху отминали етнически различия и допринася за някаква омраза въз основа на това минало.

Защото истината е, че ние още не сме им простили за тогава. Явно ние (покомплексарскому) все още носим срама по челото, синила от бича, следи от хомота. Но няма как, нормално е - все пак прочети коя да е творба от турскоробския период - ами роби сме били, роби сме се чувствали, жертви сме се чувствали, подтискали са ни ... И това е не само чувство, ами черта на една (отминала) действителност. Д я отричаме ("присъствие") е точно толкова погрешно, колкото и да си останем жертви, сега след век и кусур, и да разчесваме и актуализираме стари омрази.

То така ние всъщност ако продължаваме да им се сърдим (че и да си намираме повод - националния празник), това противоречи на смисъла на самия трети март и ако щеш и на възродителния процес! А именно, смисъла не е бил никога Ние-Над-Турците, ами Ние-Наравно-С-Тях, тоест и ние (ама и те) свободни, на равни начала един вид. За това сме се борили, нали? Никога не сме се борили да ги доминираме или нещо такова. (или поне не ми е известно).

Но .... да, прав си, това е работа на медиите да го представи по нормален здравомислещ начин. Хех, колкото и да мисля, не мога да стигна до други изводи, освен твойте :) Така си е просто!

Край на цитата 

А ето тука коментирам:

Мисля, че празникът няма общо с етноси. Затова казах, че ме дразни самото понятие "етническа толерантност". Не знам за теб, обаче аз познавам много турци. Лично и от години. Готини са, свестни са, по нищо не се различават от нас. Наистина, това е един турчин от София и много турци от Истанбул  и Анкара - т.е. хора от големия град. Ходила съм в едно шуменско село, където има турци с шалвари: не знам с тях дали бих намерила общ език, защото имаме съвсем различно възпитание, култура, жизнен опит и представа за света. Не подценявам тяхната култура, просто сме от различни светове. Обаче с тия от големия град просто не се различаваме. Което иде да потвърди твоята теза: хората са различни, не етносите. Обстоятелствата, в които живеят, ги правят да си приличат по нещо, но иначе всеки си е индивидуален.

Та по отношение на такива хора, независимо от кой етнос, с моето образование, възпитание, интереси - няма  какво да се толерираме един друг, повече от обичайната толерантност между приятели.

А за това, че има хора, които са много различни от нас (някакви странни затворени общности, с които нямаме допирни точки) - да, и за това си права: те имат нужда от толерантност. Но при цялото ми свободомислие не знам дали съм в състояние да проявя толерантност към един етнос почти само от крадци и готованци: циганския етнос. От друга страна, в живота си отблизо съм познавала само една единствена циганка: много свестна беше. Наистина. Чиста, трудолюбива. Та пак стигаме до това: какво толкова наблягаме на етносите, дайте всеки да отговаря за себе си, за своите си дела, а не за неща, които са правили хора, които той даже не познава.

"То така ние всъщност ако продължаваме да им се сърдим (че и да си намираме повод - националния празник), това противоречи на смисъла на самия трети март и ако щеш и на възродителния процес! А именно, смисъла не е бил никога Ние-Над-Турците, ами Ние-Наравно-С-Тях, тоест и ние (ама и те) свободни, на равни начала един вид. За това сме се борили, нали? Никога не сме се борили да ги доминираме или нещо такова."

Аз лично не им се сърдя на турците. За какво ли бих им се сърдила? Има исторически доказателства, че Османската империя като брой население нямаше да успее да направи това, което е направила, ако е разчитала на турци. Османската империя е била не на национален, а на верски опринцип, не като България (ние сме първата национална държава в Европа, първите оцелели такива държави след нашата са създадени много векове след нас: румънците за първи път са създали национална държава през 19 век). В Османската империя не е имало значение от каква националност е човека, а  каква му е вярата. Това е причина например Вейсал паша да е бил по произход германец, имало е доста паши с френски и друг произход, да не говорим за славяни, в това число българи. Та така, след като исторически те са успели (къде с добро, къде с огън и меч) да наложат тяхната си държавна идея - какво да се прави, история.  

А 3. март е празник на една държава, която се е възродила след много векове,  и затова всички, които живеят в тази държава, би трябвало да празнуват и да се радват заедно.

Аз съм отраснала в район със смесено етническо население-българи,турци,помаци.Учила съм в един клас с тях,били сме приятели и все още сме.Никой от тях не казваше-мойта родина е друга,всички казваха-да,ние сме турци,но нашата родина е България.

Искам само да кажа,че онази подписка от Казанлък,много ме притеснява,претенците за официалното признаване на турски етнос в РБългария,следващата крачка,след това е да пискаш автономия и като се замисля за всички последици ми става страшно,защото ми намирисва на второ Косово,не е ли така?

В този си контекст,аз може и да прозвуча крайно,но бих казала,че съм националистка,защото не ми харесва идеята за разделение на моята Родина.Иначе уважавам традициите,религията и културните ценности на всички етноси,но нека всеки така изявява човечността си.

Гарг-е, много благодаря за този специален пост:) благодарности и на Шогун за пейста:) сега да кажа и аз.

етносите се различават - това е ясно. когато  се приемат различията им - това е толерантност, когато се отричат е натърпимост, да речем. тази нетърпимост може много лесно да стане национализъм, шовинизъм, расизъм. тези -изми, са политическо явление, наблюдават се повече като общи, от колкото частни, т.е. на всекидневно ниво не се осъзнават като такива. със съседа турчин може да си разменяте захар, или да си помагате на нивата и не гледаш на него като на враг, защото не е. после се намесва държавата и се започават едни приказки. политиката често използва историята, за да манипулира. но това е напълно нормално. преди на дневен ред е била еднонационалната държава, сега на дневен ред е мултиетническата държава, въпрос на времена и нрави е. етническата толерантност е само едно словосъчетание, което е много модерно сега. а да мразиш цял един етнос, заради нещо, което даже не се помни от живите ти прадеди е нелепо. някой да ми обясни как се мразят толкова много хора наведнъж:)

а на турците не се сърдим, според мен, те на нас май повече имат за какво да ни се сърдят, но пък им се извинихме официално преди години. така че, 3 март е за всички българи, както е по паспорт, даже и на етносите, гражданството е българско, който приема празника за свой го празнува, останалите не, свободната воля е много важна.

Арлина, само не разбрах точно по кои пунктове се различаваме тогава ...

А, да, видях къде. То не е баш различие. Ти отхвърляш (морално и въобще) омразата към един етнос като "нелепа": "някой да ми обясни как се мразят толкова много хора наведнъж", а аз се опитвам да си я обясня за конкретния случай: "(покомплексарскому) още носим срама по челото". Но това не означава, че обяснявайки си я за себе си, не я отхвърлям морално в същото време.