Спасяването. По-добрият вариант!
Чакай да видим как стана.
Мен доста ме бива в интернет комуникацията и когато той се държеше доста дръпнато и ми отговаряше едносрично направо се зарибих. Пък и снимката ми харесваше. Зъбите му ме следяха навсякъде из стаята. Ей, на това му викам изкуство. После видях и датата на раждане и някоя и друга вибрация усетих, и знаех как ще протече всичко.
Гледах си по начина на ивинг и числата ми казаха “среща”, после и тарото нещо изломоти в типичния си завъртяномистиченобъркан стил “Проявената от вас оригиналност и ексцентричност може да ви отличи, но и да ви изложи. Може да попаднете в ситуация, която за ви “опари”, но това е учене чрез опит. Днес имате късмета на, екснначинаещия, но и може да считате, че морето ви е до колене. “
Ем, че коя съм аз да споря със звездите, тез малки гадини блещещи се нощем в стаята. И викам
“- Айде ела деее…”
Той се оказа по-голямо говедо от мене и ми вика:
- Ти ела
Аз обаче съм си леко дръпната (то е от паданията като малка) и си викам нема се даваме толкоз лесно. Туй да не ти е пазара за булки у Столипиново. И се офлянквам и викам:
- Не, ти ела
- Не, ти ела
…
И така до безкрайност :)
Накрая доде. Изпитах кратък момент на радост от победата (винаги трябва да съм отгоре).
После нещата се завъртяха. И ей ме на. Чудя се кви глупости ги пиша и се усмихвам сама на себе си.
Спасих го:)
Мен доста ме бива в интернет комуникацията и когато той се държеше доста дръпнато и ми отговаряше едносрично направо се зарибих. Пък и снимката ми харесваше. Зъбите му ме следяха навсякъде из стаята. Ей, на това му викам изкуство. После видях и датата на раждане и някоя и друга вибрация усетих, и знаех как ще протече всичко.
Гледах си по начина на ивинг и числата ми казаха “среща”, после и тарото нещо изломоти в типичния си завъртяномистиченобъркан стил “Проявената от вас оригиналност и ексцентричност може да ви отличи, но и да ви изложи. Може да попаднете в ситуация, която за ви “опари”, но това е учене чрез опит. Днес имате късмета на, екснначинаещия, но и може да считате, че морето ви е до колене. “
Ем, че коя съм аз да споря със звездите, тез малки гадини блещещи се нощем в стаята. И викам
“- Айде ела деее…”
Той се оказа по-голямо говедо от мене и ми вика:
- Ти ела
Аз обаче съм си леко дръпната (то е от паданията като малка) и си викам нема се даваме толкоз лесно. Туй да не ти е пазара за булки у Столипиново. И се офлянквам и викам:
- Не, ти ела
- Не, ти ела
…
И така до безкрайност :)
Накрая доде. Изпитах кратък момент на радост от победата (винаги трябва да съм отгоре).
После нещата се завъртяха. И ей ме на. Чудя се кви глупости ги пиша и се усмихвам сама на себе си.
Спасих го:)
Коментари