Странен ден беше днес. Странен като всички останали дни от последните две седмици. Странни със своята скучна безинтерестност. На мен просто не са ми интересни...

Събудих се сравнително рано, но не ми се ставаше. И да бях станала нямаше какво да правя, щях да се залепя за компа и толкоз. Нямаше да седна да уча, нито да си направя превода (за пореден път). Една приятелка беше останала да спи при мен и аз станах едва когато тя се разбуди. Направих кафе, поприказвахме си, решихме да идем да хапнем на стола. И двете имахме лекции чак от два, та можехме да си го позволим...

Разбира се появиха се всичките ми колеги, които не бяха заминали за Щатите. Последен час по Репортерство - трябваше да си вземат подписите. Какво лицемерие... Мазнеха се на даскала, правеха се на голямата работа... а някои не бяха се появявали в университета от 16ти септември. Е, преглътнах го. Имам ли избор? Както казва къдърната ми колежка, единственото лошо в нашата група, в нашата специалност е, че няма отсяване и всичките 16 човека, които влязохме първи курс ще излезем "журналисти"... А някои както вече веднъж бях казала и на картинка не са виждали истинска медия... Тъжно! И жалко! Жалко за тези, които наистина са искали да учат това, но не са успели да влязат... заради определени личности...

Пуснаха ни час по-рано и ние се настанихме в едното кафене, защото имахме изпит по Техника и Технология на радиопредаването и нямаше просто смисъл да си ходим... Слушах ги и се включвах в разговора в опит... и аз не знам какво се опитвах. Може би да се защитя? Но май за съжаление няма ГЛУПОустойчиви неща, дори собствените ми думи. Усущах как полека лека се принизявам на кретенското им просташко ниво и млъкнах. Ако бях продължила, щях да съжалявам... Наслушах се на глупости. Едва ги изтърпях...

Еле, дойде време за изпита. Качихме се в студиото. Трябваше да се разделим по двойки - единия зад пулта да записва, другия зад микрофона да говори. После трябваше да монтираме записа, че да е годен за пускане в ефир. Аз подканих кадърната си колежка да минем първи. Не ми се седеше повече, нервите ми вече почваха да утъняват, пък и нямаше да изтърпя техническата и компютърна туткавост и НЕграмотност на останалите си колеги.

Аз седнах зад пулта, колежката на микрофона. Тя си избра текст и пускам микрофона за проба... но не се чува нищо! Мамка му! Какво обърках? Пускам пак - ефекта същия! Опа, втасах я! Срам-несрам викнах преподавателя и му обясних какво стана.... и в същия момент се усещам какво съм направила... На пулта има два плъзгача, за два микрофона. Но само единия микрофон е свързан, а аз съм се заиграла с другия плъзгач... УжасТ! Е, направих се на чукната, че не знам какво точно е станало и защо преди малко не се е чувал микрофона, а сега се чува перфектно. Седнах си отново зад пулта, а преподавателя тъкмо излизаше от студиото за да ме остави да работя на спокойствие, когато "любимата" ми колежка Амеба На*ба Колева връхлита въодушевено в студиото и изкряква мазно с противния си глас: "Яна, трябваше да включеш другия плъзгач! За това не се чуваше нищо!" АрррррГххххх! НЕТАКТИЧНА ПАЧА! Дощя ми се да скоча и направо да й размажа кухата глава в отсрещната стена... "Ооооо, така ли? Нима съм объркала плъзгачите? Ако не беше ти никога нямаше да се сетя!" Направо го изсъсках насреща й! Кучка проклета! Не се ли усеща, че така може да ме закопае или го направи нарочно? Да си взема тъпите два курса наведнъж и да си ходи у Софията, че тука й свършиха ебачите...

Е, направих си успешно записа, монтирах го и си получих заслужената шестица. Забавното стана когато седнах аз зад микрофона. Стана просто култов запис! Избрах си някакво кратко текстче за птичия грип в Пазарджик. Пусна колежката ми за проба - прочетох го както трябва. Пусна запис и... първо не можах да кажа думата "епидемиолози". После вместо да кажа: "Покривите се разчистват от умрели ГЪЛЪБИ", аз казах: "Покривите се разчистват от умрели ГЪБИ!".... Толкова смешно ми стана, че просто не можах да дочета текста до края... Само ме напусваше смях при всеки опит да продължа сериозно... Както и да е! Колежката все пак си направи монтажа, макар и не на целия текс и си получи шестицата.... Ометохме се на секундата, щом ни нанесоха оценките...

Какво общо има соята в цялата работа ли? Следобеда си купих хамбургер с шунка и кашкавал... Кашкавала беше от соя. Купувала съм си от Билла такъв и просто не мога да сбъркам специфичния му вкус. На мен си ми харесва, но надали е така със всички "потърпевши"...