София през очите на "екскурзовода"

Продължение от поредицата за особения поглед върху един град:
(1) , (2)

Какво е особеното в гледната точка на екскурзовода? Това, че той наблюдава града някак отстрани, през очите на туристите, които съпровожда. И ако ги водиш из родния си град, искаш те да го видят от най-добрата му страна. Защото твоят град е част от теб, както ти си част от него. Мнението за него е част от мнението за теб.

Професионалното ми екскурзоводене остана много далеч назад в историята, но като екскурзовод-любител практиката ми е солидна.

Винаги, когато предстои да идва някой чужденец, първо си мисля какво може да го интересува. След това минавам по набелязания маршрут, за да огледам обстановката и да проверя работното време.

Минавам по улица Славянска: изсипан боклук край кофите. Самотен чехъл се търкаля по тротоара. По улица Позитано: не може да се върви по тротоарите, навсякъде е задръстено от коли. На улица Вазов едва не стъпвам в кучешка фъшкия. Навсякъде липсващи плочки или такива, които се клатят. Ако е дъждовно, като стъпиш на такава плочка, те изпръсква кал... Определено избягвам да водя гостите по малките улички. По-добре да се заобиколи малко, но да се мине по булевард. Е да, шумно е, плочките и там се клатят, но я няма драмата от малките улички, които биха могли да придават стила  и облика на града. Ако някой ги поддържаше. Те и сега придават облик и даже колорит, но аз искам да задържа чужденците далеч от него.


Швейцарците: Разглеждат с интерес, кимат прилежно. Но какво ги впечатлява, разбирам от въпроса: "Добре де, нали сте в икономическа криза, защо има толкова много скъпи коли по улиците? Не отстъпват на тези в Швейцария." Да, стигнали сме ги швейцарците, или поне някои хора са ги стигнали.
Празно бъбрейки, изтърсват, че най-хубавите жени са виенчанките. Аз съм изумена.

Московчанинът: -София мне очень нравиться - такой зеленый, спокойный городок..

Маститият австрийски професор: На път за летището, правейки слалом между дупките, за кой ли път си казвам: "Добре де, какво им пречеше поне тази улица да оправят?" Оглеждам стандартните поолющени блокове. Не ми харесва този район. И това след Виена? Професорът бодро казва, че Виена не е по-голям град от София. Подготвила съм му богата литературно-музикална културна програма, обаче той се задържа най-вече във виенската сладкарница и в ресторанта. От лекцията ми най-много го впечатлява това, че в българския народ са претопени само през средновековието 15 различни народности. Той казва: "Значи затова са толкова различни момичетата като типове..." Разбирам, че от културните обекти е гледал основно момичетата.

Румънците: Качваме ги на Копитото. Много им харесва. Тотално ме разбиват със забележката, че браво, в София е толкова чисто, не е като в Букурещ... Би било хубаво, ако беше вярно. За съжаление не е: коментирахме с колеги-българи колко по-чист е Букурещ... Излиза, че с румънците разсъждаваме по един и същи начин: виждаме гредата в своето око и не забелязваме сламката в окото на съседа.

Германецът: Много харесва архитектурата в центъра. Казва, че ще каже на майка си непременно да дойде - смята, че ще й хареса.

Белгиецът: не се интересува от обекти. Предпочита да ходи по заведения. Харесва му, че в София хората са непринудени и лесно завързват разговор. Малко се е притеснил, когато през нощта на връщане от бар към него се приближили странни типове. Оказало се, че просто искат огънче.

Унгарецът: яко го гони параноята. Не знам какво са му говорили за София, но разхождайки се из центъра, непрекъснато се оглежда предпазливо и разпитва за престъпността. Обяснявам му, че не е толкова страшно, но не ми изглежда убеден.

Турчинът: Как се развежда турчин из центъра? Как да му обясня името на булевард "Руски", паметника с коня, храма-паметник Александър Невски? Учудващо спокойно той изслушва беседата ми за това, че ние сме били в границите на Османската империя и руснаците са ни освободили. Няма как да го обясня по-тактично. Той кима, усмихва се и казва: "Да, така е било някога в Османската държава..." Разбирате ли, той не чувства да има нещо общо с тази държава, не е емоционално свързан с нея: това не е неговата родина Турция, а Османската империя - нещо минало, архаично. 

От какво най-много се впечатляват:
Руснакът: хубавите момичета.
Унгарецът: слуховете за престъпност.
Белгиецът: общителните хора.
Австриецът: хубавите момичета.
Швейцарецът: лъскавите коли.
Германецът: архитектурата.