София – европейски град, евентуално

В неотдавнашната кампания за кметски избори всички кандидати обясняваха колко много обичат София. Един от тях дори направи тази своя обич предизборно послание. Но това е друга тема.

Сега ще ви кажа защо аз НЕ обичам София и дори много често я мразя.

НЕ обичам София, защото нямам къща в Драгалевци, кола със специален режим на движение и роднини, собственици на банка.

НЕ обичам София, защото живея в несаниран панелен блок в краен квартал, пътувам в претъпкан рейс, който взима 4-5-километровото разстояние между Плиска и Орлов мост за 30-тина минути в задръстването, прибирам се по кални улици и ме лаят кучета по спирките.

Защото София е град, в който шофьорите не спират на пешеходните пътеки, дупките напомнят лунните кратери, паркинг е еретична дума, помиярите имат повече права от хората, разправията с контрольори е популярен спорт, кофите за боклук са препълнени и това е учудващо, като се има предвид колко хора си хвърлят боклука направо на улицата.

Трафик, градски транспорт, чистота, бездомни кучета – основните проблеми, с които се сблъскваме всеки ден. Дотолкова, че дори спираме да им обръщаме внимание. Кога за последно сте се замисляли как изглежда София в очите на хора, свикнали да живеят малко по на запад?

И все пак, ако ме попитате дали бих сменила София с някое малко планинско градче, ще кажа не. Дали защото ще ми липсва софийската лудница или самата аз съм луда, но искам да живея тук. Само че ми се ще това тук да изглежда малко по-различно. Защото вечно представяните като нерешими проблеми имат реални решения. Обаче години наред няма администрация, която да иска да ги реши. Защо? Защото така по-лесно парите, които се отделят за решаването им, могат да бъда “пренасочени”. Защото има кучета, има проблем, няма кучета, няма проблем – ако няма проблем, няма пари за решаването му.

Другият въпрос: ако администрацията не прави нищо, какво правят хората, обикновените граждани? Отговор: още по-малко.

Всички ние имаме идеи как нещата да се подобрят и все казваме, че нищо не зависи от нас, а дори и да зависи, нямаме време да се занимаваме с това, защото трябва да ходим на работа и т.н, и т.н.

Сега ще попитате: а ти пък каква гражданска инициатива си подхванала, та си седнала да учиш хората какво да правят?!

Трябва да си призная, че освен че съм сложила името си в една-две подписки, не съм направила нищо. Но ето: направих си блог - крачка напред. Място да споделя вижданията си и да намеря съмишленици, с които заедно

да направим София малко по-европейски град. Евентуално...