Софийски неволи
Ей, много сме странни хората. Вечно сме склонни да си търсим причина да се оплакваме.
Първо всички в София негодуваха, че улиците разполагат с повече дупки, отколкото с асфалт. И си бяха прави хората. Не е нормално да си караш кола и да се опитваш да избегнеш поредния Голям каньон, цъфнал ненадейно по средата на шосето. Още повече, че София се води и столица на една вече европейска страна.
Сега мрънкаме, защото София се ремонтира. Центърът е в обсадно положение. Движението е отвратително. Задръстванията са повече от интересни. Маршрутите на градския транспорт стават все по-мистични и мистериозни.
Да, гадно е. Да, пречи. Да, всички са изнервени. Обаче…. Как, за Бога, да се ремонтират пустите дупки без да се затвори движението?!?
Не съм голям фен на Столична община и на подвизаващите се в нея, но няма как да не призная, че поне се постараха да изберат месеца с най-малко движение по софийските улици. Август е и голяма част от народа се е изнесал по морета и планини да се наслади на заслужената си лятна отпуска. По-празна от това София няма как да стане. И ако наистина ремонтите успеят да приключат в срок, мога само да кажа: Браво!
На достатъчно места бяха обявени всички предстоящи ремонти. При това подробно. За да няма неразбрали.
Съвсем отделен е въпросът, че София се нуждае от нещо повече от ремонт на улиците. За всички е очевидно, че МПС-та са повече, отколкото улиците могат да издържат. Но това трябва да го мислят разните му там архитекти, общинари и други разбиращи. Може пък скоро да изскочат с решения и на този проблем. Дотогава ще продължаваме да се ‘наслаждаваме’ на прекрасните задръстваня.
Колкото до моята любима СКГТ (Столична компания за градски транспорт)… Какво бих могла да кажа? Автобусите и преди това си закъсняваха порядъчно. И преди ремонтите ‘пропускаха’ да спират на много от спирките си. Автобуси 94 и 280, например, най-редовно пропускат маршрута си през Студентски град, когато закъсняват. Случвало ми се е и други автобуси да ме подминават като малка гара, въпреки че чинно съм си застанала на означената спирка. Оставаше ми само да ги гледам как се отдалечават с мръсна газ към следващия завой. Шофьорите на тези чудеса на техника винаги са си били ‘любезни’ с пътниците – не е заради ремонтите или заради променените маршрути. В градския транспорт винаги се намира някоя лелка, която да се възмути от нещо. Без значение колко е глупаво. Това е част от колорита на изживяването, наречено “Да пътуваш с градския транспорт – мистика и развлечение.”
И така, София се ремонтира. Предлагам да стиснем зъби и да устискаме още половин месец (ако всичко върви по план-график). Септември се предполага, че ще осъмнем с чисто нови улици – без дупки, с нова маркировка и красиви. Всички променени лини на СКГТ ще се върнат по нармалните си маршрути. Ще се премахнат временните спирки. Задръстанията от летни ще се превърнат отново в нормалните за сезона. Разбирай – постоянни и повсеместни. Животът ще се върне към обичайния си ритъм. И всички ще въздъхнем облекчено.
ПП И честито на всички колоездачи, които успяха да карат по Цариградско шосе!
Първо всички в София негодуваха, че улиците разполагат с повече дупки, отколкото с асфалт. И си бяха прави хората. Не е нормално да си караш кола и да се опитваш да избегнеш поредния Голям каньон, цъфнал ненадейно по средата на шосето. Още повече, че София се води и столица на една вече европейска страна.
Сега мрънкаме, защото София се ремонтира. Центърът е в обсадно положение. Движението е отвратително. Задръстванията са повече от интересни. Маршрутите на градския транспорт стават все по-мистични и мистериозни.
Да, гадно е. Да, пречи. Да, всички са изнервени. Обаче…. Как, за Бога, да се ремонтират пустите дупки без да се затвори движението?!?
Не съм голям фен на Столична община и на подвизаващите се в нея, но няма как да не призная, че поне се постараха да изберат месеца с най-малко движение по софийските улици. Август е и голяма част от народа се е изнесал по морета и планини да се наслади на заслужената си лятна отпуска. По-празна от това София няма как да стане. И ако наистина ремонтите успеят да приключат в срок, мога само да кажа: Браво!
На достатъчно места бяха обявени всички предстоящи ремонти. При това подробно. За да няма неразбрали.
Съвсем отделен е въпросът, че София се нуждае от нещо повече от ремонт на улиците. За всички е очевидно, че МПС-та са повече, отколкото улиците могат да издържат. Но това трябва да го мислят разните му там архитекти, общинари и други разбиращи. Може пък скоро да изскочат с решения и на този проблем. Дотогава ще продължаваме да се ‘наслаждаваме’ на прекрасните задръстваня.
Колкото до моята любима СКГТ (Столична компания за градски транспорт)… Какво бих могла да кажа? Автобусите и преди това си закъсняваха порядъчно. И преди ремонтите ‘пропускаха’ да спират на много от спирките си. Автобуси 94 и 280, например, най-редовно пропускат маршрута си през Студентски град, когато закъсняват. Случвало ми се е и други автобуси да ме подминават като малка гара, въпреки че чинно съм си застанала на означената спирка. Оставаше ми само да ги гледам как се отдалечават с мръсна газ към следващия завой. Шофьорите на тези чудеса на техника винаги са си били ‘любезни’ с пътниците – не е заради ремонтите или заради променените маршрути. В градския транспорт винаги се намира някоя лелка, която да се възмути от нещо. Без значение колко е глупаво. Това е част от колорита на изживяването, наречено “Да пътуваш с градския транспорт – мистика и развлечение.”
И така, София се ремонтира. Предлагам да стиснем зъби и да устискаме още половин месец (ако всичко върви по план-график). Септември се предполага, че ще осъмнем с чисто нови улици – без дупки, с нова маркировка и красиви. Всички променени лини на СКГТ ще се върнат по нармалните си маршрути. Ще се премахнат временните спирки. Задръстанията от летни ще се превърнат отново в нормалните за сезона. Разбирай – постоянни и повсеместни. Животът ще се върне към обичайния си ритъм. И всички ще въздъхнем облекчено.
ПП И честито на всички колоездачи, които успяха да карат по Цариградско шосе!
Та снощи се прибирам аз и пред мен стои дилемата: На първа разбоиническа да чакам хавтобуса поне 30 мин или с жълтия кон до щата Триъгълника и от там по тъмни улички до нас за 10-тина мин спокойно ходене. Избрах второто. Но не прецених ситуацията с бездомните четирикраки бозайници! Един такъв ме взе за вечеря и се почна едно зъбене, едни лиги, едно ръмжене... закъсах го... Абе пес смотан то от мен нема ко да хапнеш, айй разкарай ми се ....
Некак си го отказах, размина ми се.
:)
И такаа таз вечер можи с маршрутка да се разнообразя, малко екстремен спорт се явява маршрутката. Ама ко да се праи ? Господа стареишините софийски не упражняват нужния контрол над маршрутките .. и май не само над тях, но тва е друга тема.