Премини към основното съдържание
Като оса ме жили
слънцето.
Изгаря стъпките ми –
керемидени.
Прецеждам пясъка
през пръсти...
В ръцете ми остават
само миди...
Солта размива се
във устните,
при допир ме целуваш –
кадифено...
Небето тихо шумоли
над бурните вълни –
разпенени...
пука дърво и камък и не смeeм да си покажем нослетата..;0).Така или инак си на моя вълна:ходи ми се на море от както се върнах от там лятото :)))
Ама как ме откъсна от зимното настроение с кожусите и ушанките да знайш!Брех Веско страшен си!
Студ на филийки и мраз на кутийки...брррррр!Нека да е лято...