Смяна на дограмата и последствията...
Тия дни семейната ми идилия вкъщи се наруши от това отдавна планирано събитие - смяна на дограмата :) Понеже всяка зима дзиндзирикам, заради старата дървена дограма, която вече не се затваряше, стигнах до това решение. Иначе повечето от вас знаят, че си умирам да правя разни промени по домашната обител в положителен смисъл с цел повече удобство :)
Тъй като от дограма нищо не разбирам, свиках на разпит един наш блогер (всички знаете, че е един от нас) и той внесе малко светлина по въпроса. Та решихме - PVC и туй то :) Известно време на майка ми се падна честта да търси оферти от фирми. Аз нали уж осигурявам парите, се чупих от това задължение :) Най-накрая намерихме оферта, която да ни удоволетворява в най-голяма степен и поръчахме. Срокът уж почти месец, но бързо се изтаркаля и миналата седмица момчетата от фирмата дойдоха. Свалиха старата дограма и сложиха новата за нула време. Майка ми пак го отнесе, защото се наложи да се местят всички мебели в нейната стая, а и чистенете след такъв вид ремонт е много. Прибрах се вечерта след работа и се изкефих на новата придобивка :) Ей, друго си е да ти се затварят прозорците, както и да се отварят и нагоре-надолу :) Ц-ц-ц :) После обаче се почна кошмара. След като махната старата дограма, зейната едни дупки и естествено че трябваше наново да се замазва и боядисва всичко. В събота се бяхме уговорили с едни майстори, уж познати, да дойдат да свършат тази работа. Те обаче изобщо не дойдоха. Нито събота, нито неделя. А аз прекарах уикенда ужасно изнервена, защото цялата ми стая беше покрита с вестници и найлони. Загубих всякакво желание да се прибирам и се чудех къде да скитосвам. А имах и работа вкъщи, която трябваше все пак да свърша...
Ядосах се, защото майсторите, които бяха поели ангажимент, потънаха вдън земя, а един културен човек може поне да се обади и да каже че не може да дойде. С триста зора намерихме други, които след дълги уговорки, дойдоха и свършиха работата за два дни. Сега остава да се боядиса. Кой знае там колко ще се бавим, щото вече като чуя за майстори, бягам...
Иначе в крайна сметка, след всичките нерви, в скоро време стаята ми може да стане едно още по-комфортно и приятно място за живеене. Мдам, скоро... :)
Тъй като от дограма нищо не разбирам, свиках на разпит един наш блогер (всички знаете, че е един от нас) и той внесе малко светлина по въпроса. Та решихме - PVC и туй то :) Известно време на майка ми се падна честта да търси оферти от фирми. Аз нали уж осигурявам парите, се чупих от това задължение :) Най-накрая намерихме оферта, която да ни удоволетворява в най-голяма степен и поръчахме. Срокът уж почти месец, но бързо се изтаркаля и миналата седмица момчетата от фирмата дойдоха. Свалиха старата дограма и сложиха новата за нула време. Майка ми пак го отнесе, защото се наложи да се местят всички мебели в нейната стая, а и чистенете след такъв вид ремонт е много. Прибрах се вечерта след работа и се изкефих на новата придобивка :) Ей, друго си е да ти се затварят прозорците, както и да се отварят и нагоре-надолу :) Ц-ц-ц :) После обаче се почна кошмара. След като махната старата дограма, зейната едни дупки и естествено че трябваше наново да се замазва и боядисва всичко. В събота се бяхме уговорили с едни майстори, уж познати, да дойдат да свършат тази работа. Те обаче изобщо не дойдоха. Нито събота, нито неделя. А аз прекарах уикенда ужасно изнервена, защото цялата ми стая беше покрита с вестници и найлони. Загубих всякакво желание да се прибирам и се чудех къде да скитосвам. А имах и работа вкъщи, която трябваше все пак да свърша...
Ядосах се, защото майсторите, които бяха поели ангажимент, потънаха вдън земя, а един културен човек може поне да се обади и да каже че не може да дойде. С триста зора намерихме други, които след дълги уговорки, дойдоха и свършиха работата за два дни. Сега остава да се боядиса. Кой знае там колко ще се бавим, щото вече като чуя за майстори, бягам...
Иначе в крайна сметка, след всичките нерви, в скоро време стаята ми може да стане едно още по-комфортно и приятно място за живеене. Мдам, скоро... :)
То да не мислиш, че тея професионалистите бояджии са се родили бояджии? - първо са пооклепали няколко къщи и после си лепнали титлата бояджия.
Както гласеше една реклама: "Боя ли си търсите?"
Е, тва ми обясни!
Иначе ясно - ако ти изкарваш 50 евро на ден, айде ще дадеш 25 на бояджия.
И още нещо. Дет се вика - влезе ли ти майстор в къщата, е...а ти ...
Да имаше някоя стабилна фирма, да се обадиш. Да ти кажат в 9 часа сме при вас и на истина да са в 9 часа при вас. А то какво само стоиш и ги чакаш и като почнат да работят все трябва да ги дебнеш. Не мерси.
Ще ми е по-приятно да си прекарам времето на компютъра, но пък като знам средностатистическия майстор какво представлява - слагам си вестникарската шапкаи запретвам ръкави. След няколко боядисвания и аз ще си лепна титлата майстор.