Смъртта на винарките

Както някои обичат да казват - Антон донесе винарките в Германия. Преди ги нямаше...

И да, и не, бих казал. Винарките в моята стая са нов тип осъвършенствани антоноустойчиви индивиди, всякаш изпълзяли от мрака на някоя от главите на Веско за жабчето.Само че май някой много жаби ще да е разцелувал, защото идат неуморни орди и се опитват да ме изхвърлят от жилището ми. По някой път дори ми отнасят забравено навън ядене, химикалка или забравена чаша с недопит алкохол.

Много, много отдавна баща ми беше изправен пред рискови фактори за здравето си (считайте луд хилеж) от смъртта на винарките, които витаеха в жилището ни в София. Без да ги биеш, без да ги мъчиш - просто и винарката душа носи. И тя не може да понесе по някой път моята скромна личност. "Как няма да умрат, като се наливаш повече и от мене" бяха думите му тогава.

Обратно в моята розова стая и немските винарки. По-здрави (корпуси) от нашенските. По нахални и брутални. Един ден бях принуден да ликвидирам част от армията им, защото рискувах да ме вдигнат и мен.Сега гледам дошли са отмъстителите. Но балансът вече е постигнат. Вече има първите жертви на въздуха който издишам. Докато си разтварях последния БГ упсарин, за да притъпя усещането от снощната зелена облачна буря, забелязах първите жертви. Е, беше само една, но ще има и още. Постигнах нужната концентрация на вредни газове в стаята.

Като че ли и винарките са го усетили. Днес са се поотдръпнали малко от мен. Само един самотен войн кръжи с нескрит уплах в очите и пресмята рисковете на съжителството с мен.

Лобопитно: Като човек на нАуката съм правил експеримент със себе си, като съм духал в газ-анализатор след прекаляване с цигари и алкохол. Резултатът е смайващ.

Извод: Като ме попитат "Вие любител ли сте на алкохола?", отговарям "Аз съм професионалист от 10 години! Винаги има риск! Деца не правете това в къщи! Оставете опасността на нас!"