Отдавна ъгловатите сиви панелни кооперации са станали символ на всичко, достойно за презрение в комунизма. Те са символ на скучния, еднообразен, пренебрегващ нуждите на обикновения човек живот. Стилизиран образ на цяла една епоха. Някой би казал, че Партийният дом е този символ, но аз не съм съгласен. Обикновеният човек няма допир с Партийния дом, докато всички имаме допир с панелните блокове.
Всяка епоха си има свой архитектурен символ. Всяка епоха оставя своите отпечатъци върху лицето на градския пейзаж, както тези, които я доминират, оставят своя отпечатък в далеч по-малотрайните сърца на хората. Не мислете, че живеем в безлично време, което няма свой символ. Нашето време също има неповторим белег, и ние всички се срещаме с него ежедневно.
Алуминиевата дограма!
Да сложиш алуминиева дограма означава да бъдеш модерен. Това е също толкова важно, колкото построяването на барака, наречена вила, в някое софийско село бе през времето на комунизма. Алуминиевата дограма ти дава определен социален статус и определя принадлежността ти към средната класа. Ако нямаш алуминиева дограма си на по-ниско ниво.
Не е маловажно, че алуминиевата дограма се вижда от улицата. Тя кара минувачите да вдигат глави и да казват "Ето, този човек е модерен". Скъпата техника и обзавеждането остават скрити за другите. Все пак не можем да вкарваме хората у дома и да ги караме да разглеждат какво имаме. А дограмата се вижда! Няма значение дали алуминиевата дограма отговаря на обзавеждането ни. Тя не е лукс, а необходимост. Тя подхожда дори на масивна каменна сграда като Президенството или Министерския съвет. Ако някой твърди, че прозорците на сграда от едър дялан камък изглеждат като покрити с картон, то той не е в крак с тренда.
Още по-добре е ако сложим алуминиеви врати и в самото жилище. Отново -- ако някой каже, че така апартаментът заприличва на нещо средно между офис на полулегална застрахователна агенция и обществена тоалетна, той не е фешън. Същото важи и за тези, които смятат че алуминиевите вътрешни врати създават усещането, че няма никаква врата, а само тънък лист хартия на вратата.
Алуминиевата дограма също така е социално ориентирана. Заедно с външните изолации тя храни над 50% от населението на градовете, било то пряко или косвено. Тя е емблема на предприемчивостта и желанието за труд у българина (не, не мисля, че "работещ българин" е оксиморон*).
Желателно е когато слагате дограма да вдигнете колкото може повече шум. Така де -- да накарате майсторите да го вдигат. Дори вие самите да сте в сферата на алуминиевата дограма е признак на лош вкус да си я сложите сами. Та накарайте майсторите да пробиват, къртят и чукат. Така възмутени съседи ще слизат да ви направят забележка, но видели блестящите бели черчевета сълзи ще избиват в очите им. "Дограма ли слагаш?" "Да." "Щастливец! -- ще казват." И ще се прибират у дома, изпълнени с благородна завист докато майсторите къртят и пробиват.
И така -- вземете телефонния указател, отворете го на "Фирми за дограма", и действайте!
*оксиморон -- израз, в който прилагателното изключва съществителното. Например "желязно дърво" или "честен министър"
Но по принцип, подкрепям енергийната изолация, защото това е най-смисленото действие, което човек може да предприеме, за да си намали разходите и да подпомогне планетата.
Не съм сигурна, че е въпрос на "престиж". Освен популярните шумо- и топлоизолация имат още едно ценно предимство - миеш само две стъкла вместо четири, като решиш да ги почистиш. В спестеното време - можеш да правиш нещо по-приятно от миене на прозорци, нали така.
Мен лично ме впечатлява повече, че маса хора си слагат големи неотваряеми прозорци без да имат друг достъп до тях освен от вътрешната страна на помещението. По-евтино е малко, но досадата при почистването трае години. Че и рискове има от падане. Еле па при панелките дето подпрозоречните им первази са по 4 пръста широки, ако изобщо ги има.
Уф!!!
Иначе старият апартамент все още си стои с дървена дограма, малеее...
Но покрай съседи и колеги научих за тръпката наречена алуминиева дограма, разните му разлепени листовки по улиците (рекламни нам си кво си) стабилно добре ме информират за доброто предлагане на значително ниска (по-ниска от всички останали) цена за тази екстра.
Доста от вас са живяли в панелни жил. блокове , наричани от доста хора "спалните помещения на София", "кутийките за спане", "панелки" и др. подобни :) Аз този късмет го нямам, не съм живял в такъв жил.блок никога, но съм живял и живея в квартал осеян с такива :)
Някогашният работник на социалистическия труд, кандидатстващ за приза "Герой на соц. труд" получил гражданство в София за да може да работи спокойно, получил и "дом", в който да живее...
Изобщо, политиката по създаването на куп предприятия и т.н. в София, доведе до обезлюдяването на провинцията. И забележете сами два факта
1. "Желаното Софийско гражданство" - масово накара половин България да се пренесе в София (след отпадането му), ех, сбъдна се мечтата ми, ето в София съм
2. Събирането на куп народ на едно място създава нови работни места - (о, един квартален не стига, дайте и втори и пети квартален магазин да отворим; о, нов автосервиз трябва; а, трябват и нови жилища за новодошлите; трябват и еди кво си;) и хоп, София стана едно голямо китно селце, в което икономическите растежи са главозамайващи, толкова главозамайващи, че изкривяват реалния БВП на Бългавия
За сметка на това пък селянията расте с огромни темпове, изпреварващи икономическите растежи
Та ... говорехме си за алуминиева дограма, дали има такива екстри в провинцията (или по-скоро, колко често се срещат?!?)
Но пък в училището, в което работя, може да се види следният парадокс: стари, олющени чинове и столчета в класните стаи, но за сметка на това на тоалетните е сложена нова, лъскава, алуминиева дограма.
Сомбри, то май само Белефф те разбира вече:) В смисъл, че повечето хора са ти приели поста доста насериозно, а пък аз мисля, че си правиш та.ак с тези работи, което е чудесно. Аз с мнооого подобни неща си правя та.ак! В следващите прекрасни дни ще забраним алу дограмата за жилища, щото, освен всичко останало, е и доста вредна! Аз съм за дървото! И без това го ядем постоянно....
Аз съм българче щастливо-
купих си апартамент!
Май стените са накриво,
но нали си е за мен.
Кредита е първа стъпка-
почваш с банката борба.
То си е голяма тръпка,
ако жив си след това.
Чакаш смело кота било.
с други думи- груб строеж.
И ти става много мило,
сякаш с болка ти растеш.
После идва дограмата-
пее твоето сърце.
Кондензира по стената,
но си имаш PVC.
Ето майсторите сръчно
ще шпакловат две стени.
Обясняват ти научно
всички нови кривини.
После плочки, гипс-картони,
майстор нов и нов късмет-
пренарежда без фасони
уж прекрасния паркет.
Иде шкаф, след него втори-
тук очукан, там сгрешен.
Но със майстор не се спори-
той е майстор, ти кретен.
И накрая, без съмнение,
си щастливец, ако ток,
след година закъснение,
има в новия ти блок…
Ето, например градове като Русе, Трявна - като ги видиш и си викаш, е те тука нема "селско"
Проблемът е, че селското с тази бъркотия дето се получи в София, намери своят втори дом, и не случайно наричам София - голямото китно селце.
Нищо де, съседът още прави ремонти, и наближава момента,в който или аз него ще изнеса или той мен.
Иначе дограмата му беше първата придобивка, година и половина след това още ремонтира банята. Предполагам, че на селянина отгоре баня не му трябва, ама на мен ми требе. Та.... за картинката с банята, уверен съм, не искате да ви разказвам :)