Слънцето
Понякога изглежда, че то никога няма да изгрее. Дни, седмици, месеци тъмнина.
Понякога над хоризонта се прокрадват лъчи - и ти си мислиш: това е то, отмина нощта! Но лъчите се разсейват в тъмнината и нощта продължава.
Повярвай ми, приятелю: аз бях там, зад Северния полярен кръг. От там се връщам. Знам какво е полярната нощ, и знам, че тя свършва. Рано или късно - свършва.
Само трябва да изчакаш - денят ще дойде. Знам.
Понякога над хоризонта се прокрадват лъчи - и ти си мислиш: това е то, отмина нощта! Но лъчите се разсейват в тъмнината и нощта продължава.
Повярвай ми, приятелю: аз бях там, зад Северния полярен кръг. От там се връщам. Знам какво е полярната нощ, и знам, че тя свършва. Рано или късно - свършва.
Само трябва да изчакаш - денят ще дойде. Знам.
Първо, на него това си му е работата - да свети, да грее и да ни радва.
И второ, понякога наистина нощта здраво зацикля на едно място и може толкова да дълго да се застои - с месеци, а даже и с години, че да загубим вярата си в слънцето. Това обаче е временно, както всичко наоколо... В такива моменти, или периоди, от нас се иска да се въоръжим с много търпение и стоицизъм.
И още: нощта си има своята положителна роля, защото ако нея я нямаше, дали щяхме да видим и да оценим достойнствата на слънцето?