Слънце
Изгрей когато те повикам Слънце.
С усмивката си жълта, затопли ме,
че тъмнината искам да се свърши,
да светне като тебе мойто име.
Как искам като теб да нося радост.
Вместо с лъчи, със думички да галя.
И с огненото тяло да опазя
една любов и цялата България...
Искам като теб да пресушавам
солените рекички по лицата.
От топлината безрезервно да раздавам
и да съм символът на светлината...
Мечтая Слънце, да съм ти побратим.
Щом видят ме, за тебе да се сещат.
Залязваш ли и мен да ме изпратят.
Изгряваш ли и мен да ме посрещат.
С усмивката си жълта, затопли ме,
че тъмнината искам да се свърши,
да светне като тебе мойто име.
Как искам като теб да нося радост.
Вместо с лъчи, със думички да галя.
И с огненото тяло да опазя
една любов и цялата България...
Искам като теб да пресушавам
солените рекички по лицата.
От топлината безрезервно да раздавам
и да съм символът на светлината...
Мечтая Слънце, да съм ти побратим.
Щом видят ме, за тебе да се сещат.
Залязваш ли и мен да ме изпратят.
Изгряваш ли и мен да ме посрещат.
Коментари