Случки от деня

Както знаете, чакахме ураган в събота. да ама той взе че ни задмина и нямаше нищо. Само малко вятър и малко повече дъжд. Така че не можах да видя прословутите им урагани тука. А и да беше дошъл, щеше да е само тропическа буря. Най-много ураган от първа степен. С мен всичко е ОК пак. Ядене, пиене, веселене, работа… Както знаете, тука е горещо. Вчера една от служителките без малко да умре. И всичко това стана пред мен. Малко страшничко си беше. Както много от американките, тя е с наднормено тегло. И е сигурно към 45 години. На всичкото отгоре май пуши цигари. Аз имах обедна почивка. Отивам си да си хапвам и я видях че е легнала на една поляна зад хуга в който сме спасителите. Хуг е нещо като дървена барака. Тази поляна е ако някой иска да си прави пикник и е част от парка, ама по принцип е отделена и няма посетители. И аз си мислех, че се е уморила, а и не изглеждаше да е припаднала. Но по едно време гледам се суетят около нея и отидох да видя кво става. Те точно бяха разбрали, че и има нещо. После разбрах, че е имала диабетична кома. Викам да помогна нещо, ама ми казаха да отида в хуга. А то всичко се вижда и се чува там. Те бяха на 2-3 метра от мен и се виждаше през оградата. Оказваха и първа помощ. Вече и аз мога да го правя това :) Ама беше страшничко, щото не беше симулация, а реална ситуация. Докторът стоеше до нея и докато чакахме да дойде линейката, гледаха да я спасят. Ако не беше първата помощ, щеше да умре :(. Той стоеше до нея и викаше: “Деби чуваш ли ме, не заспивай, стой с мен”. По едно време стана доста зле, щото тя май започна да си отива. Той започна да вика много силно да се държи. Всички се засуетяха. Пуснаха машината за сърдечните сокове. Абе ужас беше. Някой взе да слага лед в кърпи да и ги слагат на главата. По това време тя нямаше пулс. После и включиха някаква система май. И дойде пожарната. Тука винаги при инцидент идват и линейка и пожарна. Докторът от пожарната се разтича и започна да и прави нещо друго. Но почивката ми сваръи и отидох на работа, ама не ми се бачкаше, щото бях притеснен за жената. По-късно като ме смениха след половин час разбрах, че са я  стабилизирали и ще оживее. В моментна е в болницата. Гадно е като гледаш как някой умира пред теб :( Но спокойно. Не съм се уплашил. Само бях притеснен. Иначе деня мина супер. Намерих си още 2 25-центови монети, които ги нямам. Вече имам 19 различни :) Вечерта преядох с пържени картофки и панирано пилешко. То е доста добре. Не е панирано точно, ами преди да се пържи го слагат в нещо като галета. Всичките им пържени неща са минали през подобни галети преди да ги пуснат. После след голямото ядене, вечерта като излизах да си прибирам колелото в стаята една американка беше черпила с Макдоналдс. Тогава изядох още към 100 грама картофки и една голяма кола. Тук Макдоналдс е голяма далавера за ядене. За около 5 долара се наяждаш. В България не можеш с нашето Мак меню. Още нямам номер, нямам и втора работа. но първата я бива, щото работя от отварянето на парка до затварянето му. Това са към 9-10 часа на ден. Вчера имах почивен ден, но аз работих. Днес пак ми е почивния ден, но този път ще обикалям да гледам за работа пак. Друго….. ами скоро ще ми свършва времето. Бях на плаж. Не знам дали ви казах. Бях в единия ми почивен ден и в Бигкахунас. Много е яко. Ама не бих дал 30 долара да вляза в него. друго май интересно няма. Може и да има, ама не се сещам. Времето е супер. Вече не чувствам жега. При 40 градуса се чувствам нормално :) а и работата ми е такава, че все съм на прохладно и по бански :))