Случки

Колко усещания могат да се сменят в човешката душа за 48 часа? Май доста.

Знаете ли вредно е да се гледат три филма един след друг в събота през ноща (напрактика неделя де). Първият беше "Snake Eyes" с Никълас Кейдж. Филма хем беше недодялан, хем беше страхотен. Останах със смесени чувства от него. След това гледах "Bring It On" с Кирстен дънст - адски тъпа хайскул комедия. Ама Кирстен дънст е тоооолкова красива. Това е отделен въпрос. След това сигурно за стотен път гледах "Ghost in the Shell " само за да разбера, че няма начин този филм да ми направи впечатление.

Стана 05:30 и си казвяам, че е вреем да спя. Ето го обаче и пияният ми съквъртирант. Как да не го обича човек. Казва, че съседките светели. ами ще светят, утре имат изпит по теоритична механика или някаква такава изродня. И без това нямам много акъл в главата си, но този път прекалих. Отиваме им на гости. Почуквали ли са ви на вратата в 05:30 сутринта, ами не е много забавно предполага. Както и да е, стреснахме горките деца, лиснахме им една десет литрова кофа вода пред вратата и си легнахме.

Сънувах я и се събудих с лошо предчувствие.

Връщах се със съквъртиранта от традиционният обилен неделен обед, когато я срещнах. Не исках да ме види, но нямаше как. Опитах се да се направя на идиот, но нямаше как. Усетих я от далеч. Не ми каза нищо., само ме докосна по рамото. Обърнах се. Нямаше как да я погледна в очите, нямах сили. Сърцето ми се пръскаше. Умирах. Попита ме как съм. Отговорих и, че не съм много добре вече. Каза, че съжалява, но не можела да мине покрай мен без да ме поздрави. Умирах. Не, не беше красива в очите ми, но беше ТЯ. Докосна ме отново и подмина. Знаех, че се държа като задник, но как мога да и обясня. Че все още я обичам и че винаги когато я видя нещо се обръща в мен, нещо се разкъсва в мен, нещо умира. Странно и комично. Какви ли не простотии съм вършил, бая опасни неща съм правил, колко ли пъти не съм се бутал между шамарите, а ето, че големият ми страх е една 50 килограмова, дългокоса, бъдеща детска учителка. Тъпо, а?

Щеше ми се да се напия, но беше още обед. Денят вече беше обърнат. Анелия мина през стаята да се похвали, че и писли петица - явно това беше добре за нея. Нещо ме привличаше в нея и май беше двустранно. Всичко хубавно, но... Но просто като я погледнех не я гледах с "онези очи". Глупава история.

Прекарах целият следобед във висене пред компа и самосъжаления. Няма как да я забравя. Някой хора минават замалко през сърцето ти, но остават там следа за винаги. Мамка му как ми се пиеше.

Вечерта се спускаше, а малкият съквъртирант нон стип повтаряше - Какво ще прави тази вечер? Уф. Накрая не издържах и го скастрих жестоко и му казах, че ще седя и ще си чаткам пред компа, а той да се оправи. Адски се обиди и заспа след малко. Мамка му на 22 години съм, а вече си имам син. Май не трябваше да го взимам под крилото си. Почнах да го правя човек, но и стана адски зависим от мен. После усъзнах, че ме гледа като идол често и ми подражава. Стана ми още по-кофти. Не бях готов за такива отговорности. Сам съм си виновен.

По-късно същата вечер за пореден път разбрах колко лесно е да завъртиш на една жена главата. Стига да не чувстваш нищо към нея де. Ужасен съм, но какво да се прави.

Понеделник сутрин с кеф отидох на работа. Тъкмо бях седнал пред компа и Евгени идва с две торби пълни с алкохол. Нищо ново за сплотеният ми колеткив. Шока дойде, когато го погледнах, а той ми каза, че е станал баща. Бях втрещен. Изненадан, весел, щастлив за него, но и имаше нещо друго. Усетих се много сам. Ето човека има вече син. А аз си имам само едно цвете. Бахти тъпотиите бяха тези в главата ми, та аз съм само на 22. Абе имам всякакви изблици.

После оглеждах новия колега и се чудех дали няма да е по-добър от мен. Взех, че се притесних нещо. Ударих една ракия, но не ми мина. Прибрах се със скапано настроение само за да видя Малкия как си стяга багажа и се изнася при кака си за няколко дни. Много го бях засегнал, ама и той си е обидчив.

Шматках се безцелно из нета, когато се обади Кака ми. Всъшност една бивша съученичка, но е с месец и половина по-голяма от мен. Та така и си остана - кака. Най-добрата ми приятелка. Невероятно близък човек. Говорехме около 15 минути - общите неща, за живота и другите глупости. После пак се шматках, после пак се обади тя. Проблеми с бившият и кретенски приятел. май плачеше. Точно за 6 минути и 55 секунди успях да и върна усмивката. След това половин час и гледах снимките. Аз съм клише - влюбен съм в нея. Понякога се чудя до колко мога да се разочаровам от себе си. май много.

Странни дни бяха.