След 8 месечно прекъсване
От 8 месеца не бях писал стихотворение (освен майтапите в БГлог и тези, към фентъзи-то)... Та сега, след като Тери провокира с въпроса си, кое е най-важното, понаписах набързо това-онова.. Може би не стана много сполучливо, но утре ще го погледна пак :)
Живот,
любов,
мечти
и копчетата
на един компютър
притракват,
а навън вали...
В криле на птица
сгушен е
потайният ми свят...
Премръзнали ръце
се сгушват
В´вълнените ръкавици,
а борови иглички
Счупват се
във ледения сняг...
Много е симпатично, лъхат мили чувства и студ от него ;) Бррррррр. Хареса ми.
И аз пишех много, когато не работех... Това беше преди 5 години. Сега стиховете ми стоят в едни тефтери, събиращи прах... има и на хвърчащи листчета. Няма кой да седне да ги набере на компютъра. Баба ми е прописала също, така че не е късно пак да започна :P