Сладък спомен,мил спомен...

Все още помня колко нежно ме докосваше и галеше,помня как ме подлудяваше драскайки ме с ноктите си,сякаш беше снощи...Помня аромата на дъха ти и сладникавия вкус,който оставаше в устата ми след целувките ти...а целувките ти...толкова нежни и в същото време изпълнена със страст ти сякаш искаше да се слеем ведно.Толкова страстно ме целуваше...спираше дъха ми.Сладък спомен,мил спомен,който никога няма да избледнее в съзнанието ми.Помня как тихо умирах в прегръдката ти и отново се раждах в теб...как исках това да не свърши никога.Помня как уморени заспивахме...сгушени един в друг,сякаш всичко беше за последно...Не исках да заспивам,макар,че съня ме притискаше. Исках да продължавам да те прегръщам и целувам...защото с теб знаехме,че нямаме много време,в което да бъдем заедно.Сладък спомен,мил спомен,който никога няма да избледнее в съзнанието ми.Помня колко различни чувства усетих докато бях с теб,чувства,които никога преди не съм изпитвал.Бях готов на всичко за теб,и винаги ще съм.Трудно ми беше да осъзная,че наистина ти си...тук и сега,че най-после те прегръщам и целувам истински,в реалността а не в мислите си,както съм го правил винаги преди това.Сладък спомен,мил спомен...И сега,спомняйки си всички красиви и нежни мигове преживяни с теб,разбирам колко кратък е живота ни...миг във вечността.И ако нашият живот е вечност,то времето прекарано с теб беше миг в тази вечност.Всъщност това са онези кратки мигове,заради които си струва да се живее...Ти,ти помниш ли ме както аз помня теб?Връщаш ли се нощем в мислите си към онези красиви мигове? Сладък спомен,мил спомен...Не искам да сме заедно само в мислите и спомените си вече...искам те задълго до себе си...Ще бъда твоята мечта,ще бъда твоето желание,ще бъда твоята фантазия...
 Ще бъда твоя надежда,твоята любов...ще бъда всичко,от което се нуждаеш. Ще те обичам все повече с всеки дъх...истински,лудо,дълбоко...завинаги,до края на "вечността"...и още ден след това...