винаги имат право да откажат дори да говорят с теб ..

това си е тяхно право, а наше е да бъдем леко досадни .. но без да прекаляваме твърде много. Мисля, че жените харесват да се правят на недостъпни. Така един вид проверяват доколко можеш да ги съблазниш.

Впрочем в събота ми се случи нещо подобно. Пак бяхме в едно клубче и си пиехме и танцувахме. По едно време се появиха две момичета и аз заговорих едното, което беше леко дръпнато отначало. Така или иначе се запознахме, говорихме малко за музиката и купона докато по едно време обърнах гръб на 'недостъпната' мацка и отидох да се разкърша на дансинга. След няколко песни обаче, инициативате вече беше в нейни ръце .. нали знаеш, когато е недостъпна и и обръщат внимание е добре, но ако не и обръщаш внимание .. това не се понася ;)

Не и поисках телефона и .. дадох и моят. Да видим дали ще се обади ;)

На кой му пука?

Да така е. Мацки много. Една мацка трябва да даде културен отказ, за да ме впечатли. С тази мадама дори не се стигна до разговор. Тук просто много не знаят как да ти откажат.

Е сещам се за една мацка, никъде не ме е подминала без поздрав. Но винаги е отбягвала поканите ми за по едно кафе или приятелски разговор с впечатляващ отказ. Въпреки, че се познаваме отдавна. Това момиче ме впечатли много. И неизпускам момент за "случайна, небрежна" среща с нея и още и се надявам.

А за мнението ми за момичетата в наше село силно се надявам да греша, адски много да греша. Или може би бъркам тактиката... Трябваше да започна с лек небрежен разговор, за да не я уплаша както правех едно време?

няма да споря, но за мадамите...

Както Вие обичате да питате, защо слагаме мъжете под общ знаменател, така и ние можем да попитаме Защо слагаш всички жени под общ знаменател? Не всички жени са такива каквито ги описваш. Вярно, че отвреме навреме обичаме да гъделичкаме егото си правейки се нанедостъпни, но не всички се интересуваме от скъпите дрешки, коли и големите баровци. Мен например повече ме интересува как вървят взаимотношенията ми с партньора ми, а не как изглежда и дали носи 15 кг синджир на врата си. Разбира се, че имам някои изисквания, които са ми ръководни, но не колата, очилата и сладките приказчици правят човека. Думите са си само думи, но подкрепени с дела, означават много. Дума без дело е нищо, а делото не се нуждае от думи - то само говори за себе си (освен като изключим моментите на компромис).

*ИВА*

Да но ако ти си се доказала с дела милиони пъти, правила си всичко за него, застъпвала си се за него, давала си съвети и т.н. Престъпвала си всички правила и в името на любовта ти си забравила себе си - превърнала си се в една машина за изпълняване на желания, машина за доказване пред любимия. За да може да го впечатлиш и той да бъде пак с теб. Или да го склониш да ти каже как би искал да бъде щастлив с теб или без теб. Няма значение - желаеш честен отговор в очите. Но единственото, което получаваш е "Незнам, не го искам, не знам какво става." Унижаваш се в името на любовта но получаваш само небрежни отговори и тонове хладнина.

А в миналото си била всичко за него. В миналото и двамата сте си доказали с действия и уважение и любов, с компромиси. И идва момент в който си отритната без обяснение казано в очите с искренност. Тогава няма ли да се чувстваш объркана?

Ето това нещо продиктува поста ми. Но аз не казвам ВСИЧКИ, Ивче говоря само за една надявам се много малка част. За това съм толкова наежен, правил съм много компромиси, за мен също красивата Маг, прави много компромиси но просто дойде момента на края. И нямаше кой да ми каже нещата в очи въпреки всичките тези години? Това ли е любов или капки от изпаряващо се уважение защото някога е имало любов? А после пълно безразличие. Ето защо ценя истината... 

А колкото до въпросната мадама, щом след месеци още си мисля за нея въпреки горните 3 абзаца. Значи тя ме е впечатлила и се е доказала като човек пред мен. А това което се случи дано да е за по - добро. Оцених я като човек и не мога да я забравя, още ме боли. Щом съм я оценил значи не е била с мен заради голфа или новия ми телефон.

Така, че не се засягай.
Хайде лека.

Надали е чак толкова страшно :) Имам предвид, че всичко е много лично и персонално според мен. Зависи от гледната точка все пак. През твоите очи е едно, през нейните друго.

Аз затова обичам да казвам, че любовта не е когато двамата се гледаме в очите, а когато двамата гледаме в една посока:) Ако ме разбираш какво искам да ти кажа:) Но за компромисите... Аз мисля, че винаги се налагат. Идеалния случай е когато не се налагат, или когато са взаимни, но ти знаеш много добре, че живота не математическа задача и идеални условия няма. Теорията и практиката се разминават както винаги :) Затова както казва Алф, давай само напред, без да се обръщаш назад. Какъв смисъл има :) 

го приела лично. Много добре разбирам за какво говориш. Но в едно не съм съгласна с теб. Това, че има периоди, в които връзката започва да тъпче на едно място и като, че няма никакво развитие. Напротив, развитие има, просто е дошъл някакъв момент, в който на никой не му се мисли за нещо ново, а просто има нужда да остане малко на саме със себе си. И ако вместо такива объркващи отговори както казваш, просто се оттеглим с обяснението, че искаме да останем малко сами, би се получило по-добре според мен. А след това вече по продължителността на оттеглянето можеш да си правиш заключения. Ако оттеглянето продължи подозрително дълго време, значи нещо във връзката не върви както трябва и има нужда двамата да си поговорят и да се оправят или да сложат край на нещо, което не може да продължи. Но то може и да е ползотворно, примерно след месец този, който се е оттеглил си е дал сметка колко значи другия за него, ще му се обади и пак ще се съберат, независимо дали последните няколко месеца им е било скучно. За този период всеки е събрал нови сили, нови идеи и е готов да продължи напред. Но много малко хора разбират смисъла на това оттегляне и много малко знам, че ще се съгласят с мен. Всеки иска всичко и на момента, защото душичката му е слаба и неможе да чака, затова и толкова зачестяха посещенията при адвокатите.

*ИВА*

- Кой както ги вижда нещата. Различни хора сме и имаме различен светоглед. Важно е доколко наистина се желаем и различията да не са твърде големи, защото тогава и да искаш да направиш компромис, като говорят двама души на различни езици, няма да се разберат. Но добре, че сме различни все пак. Ако бяхме досущ еднакви първо нямаше да водим тази дискусия, второ щеше наистина да е скучно, защото щяхме да се интересуваме от едни и същи неща и да ги правим по един и същ начин и тръпката нямаше да я има. Тръпката в това да не знаеш другия какво мисли и какво ще ти поднесе. Затова и природата ни е дарила с уста и разсъдък - за да можем да споделяме вижданията си и да се учим да говорим не само нашия си език, но и чуждите ("нашият език" - казвам го и в пряко и в преносно значение)

От мен нищо лошо . Това е просто една дискусия

*ИВА*

Сори, че се намесвам тъкмо, когато решихте да приключите темата, но не можах да се сдържа. Едно на ръка, че всички реагираме по различен начин и че не може да бъдем сложени под идин общ знаменател, също, както и мъжете реагират на репликата: " М! Остави ги, мъже!", така и ние. 

Аз обикновено в такъв случай се запознавам, обръщам се и си заминавам, ако има още въпроси, отговарям културно и пак си продължавам за там, за където съм тръгнала. Обичам предисторията преди запознаването, трябва по някакъв начин да ми се е набил на очи, тези неща се усещат. Когато си харесаш някой като физиономия, е напълно нормално да поглеждаш към него по-често, ако и той поглежда към теб, тогава вече може да се завърже нещичко. Поне най-често така се получава. Ако няма ответна реакция от другата страна, "нема смисъл да се хабиш" - дори така има по-голяма вероятност да се случи нещо, защото както казва коимупука, като не й обръщаш внимание и тя сама идва.

А за другото - съгласна съм, че е добре да си поддържа човек отношенията, стига обаче те да не го съсипват психически, но това е друг въпрос. Друго имам предвид, че това момиче, за което говориш, че се е отнесла по съвсем различен начин с теб и все те поздравява - това е чудесно, но ти сам казваш, че все се надяваш нещо да се случи между вас, което тя всъщност е позволила и продължава да поддържа тази надежда у теб. А ако действително не иска нищо да става между вас двамата, мисля, че не е постъпила правилно. Така, казах си мнението