Скъпи наш, Бале....

Ще си позволя да отделя половин час време от работата си, която ме храни (пиша това, за да успокоя трвогите ти, че ще умра от глад, докато го правя...) и ще взема да ти драсна няколко реда тук..

И така, ако погледна твоя постинг, там пише следното:

...................................

 „....Седнах да поразгледам какво се случва в www.bglog.net и останах изумен. Останах изумен от факта, колко много хора изпитват остра омраза към мен, без да съм им дал какъвто и да било повод. Някой си пуснал специална статия, за това, че съм му тровел живота. Решението на проблема е много просто - не четете какво съм писал и не се ядосвайте. Има хора, на които им е интересно. За себе си ще направя следната равносметка:

 - не съм обидил никого персонално
 - описал съм факти и събития, по начина, по който ги виждам
 - пиша грамотно и допусканите от мен правописни грешки са основно механични
 - създадох леки затруднения на администрацията, поради неразбиране структурата на портала
 - НИКОГА не съм си позволявал и не бих си позволил да псувам и да използвам цинизми
 
За последното ще добавя, че е присъщо на хора с изключително ниска култура, при които липсва всякакво уважение към околните, а също така и към себе си. В допълнение ще цитирам два коментара от блогъра Lord deSword, когото не познавам и нямам никакво отношение към него...... “

....................

Рабира се,че си дал повод и разбира се, че си търсиш поводи. Това, че не използваш цинизми съсвем не означава, че не си в пъти по-циничен, от човека, който ги ползва. Не си обидил никого персонално вероятно, но подмятанията ти засягат хората като цяло.

Интересното е, че и ти, и stid, сте си избрали фамилни имена, които подсъзнателно трябва да ни напомят за стария комунистически елит, с което да ни се подскаже, че простолюдието тук си има работа с големи хора с по-синя кръв... Много ми е интересно, че хора, отгледани в английски имения в богати графства или потомствени писатели и журналисти, живеещи и работещи на пъпа на Манхатън, са изключително скромни относно потеклото и парите си, за разлика от българските си колеги по кръв и пари. Защо БГ не отговаря на същия висок морален стандарт?

Подмятанията ти са някак все свързани с парадиране с финансови възможности, което е доста непочтено и невъзпитано. Подмятанията ти са свързани с парадиране и със собствената ти особа и натрапването й в пространството, което не интересува никого особено много, но засяга много хора тук. Разбира се, че арогантният подход дава успех, защото дразнейки тълпата, ти получаваш повече прочити на постовете си, което поражда радост у теб – така е, лошата реклама се оказва добра реклама. Но, бидейки образован човек, вероятно си даваш и сметка, че пъплейки по нервите на хората и подхвърляйки им обидни фразички, това не е особено ценна популярност.

Реплики като тази, че „народът е озверял от беднотия” (цитирам по памет, няма да ходя да се ровя в коменатрите ти...) е, най-меко казано, невъзпитана и неетична. Затова и реших, че си стабилен комплексар и няма начин животът ти да е безпроблемен във финансово, в бизнес и в сексуално отношение – някъде би трябвало да има сериозна повреда, иначе няма да си точно такъв....

Вчера се замислих за теб, докато четох (и участвах в) нишката коментари по твой адрес и този на stid (не ме интересува дали той си ти, или твой другар, или...; не ми пука). Та, да, дадох си сметка, че арогантния стил на общуване дава резултат – така е, хората се замислят колко пари струваш и ако това е целта ти, окей – постигаш я. Мислим за теб. Е, добре, ама какво от това?

Та, в този (без)порядък на мислите ми, си дадох ясна сметка, че наистина ругаещите те са прави – ти си доста жалък индивид.

За това колко пари имаш или нямаш – аз имам теория, която се е доказала неопрвержима във времето. Хората са богати в две измерения – богати с пари и богати с времето да си позволят да ги харчат (т.е. ако още работиш здраво, да си осигуриш бъдещото време за прахосване, значи имаш още да забогатяваш). Но, мисълта ми е, че на богатите хора не им пука за това, че са богати, те са лежерни по отношение на парите си, не се напъват да парадират с тях, забавляват се, не подмятат на околните какви жалки нещастници са. И друго – даряват щедро на благотворителни цели, участват активно в такива, и се опитват да оставят у себе си и у околните чувството, че са полезни и смислени хора...

Така, че ако ти разполагаш с повече средства – чудесно за теб. Но явно те не са ти достатъчно, за да минеш на етапа да им се кефиш, а още си на стъпалото да искаш другите да ти завиждат и да си го просиш на всяка цена.

Понеже познавам хора от различни стъпала на социалната стълбица – твоето поведение е характерно за „преходен период”. Наистина ли ти допада да покажеш на някого, че той е по-жалък от теб? Каква е тръпката на това? Винаги ми е било интересно – имам познат, който е заможен реститут, който душа дава да тъпче околните, за собствено удоволствие. Той много обичаше да казва на маса неща от сорта: „Хак им е на бедните, че са бедни. Това е защото са тъпи. Ако имаха малко мозък в главата – всички щяха да имат пари. Не е нужно да работиш, за да имаш пари – нужно е да си тарикат, да ти сече пипето, да знаеш какви игрички да направиш...” И по-късно отбелязваше по адрес на Х или ХХ, че им е свърил услуга, защото ги е накарал да се замислят за живота – сиреч, доволен беше, изпълнил бе социалната си функция...

Разбира се, че ти искаш да провокираш блогерите тук. Това е видно от птичи поглед. Целта ти не е да споделяш, да пишеш или да получаваш обратна инфомация за качествата си на грамотен, мислещ и пътуващ човек. Целта ти е провокация, но не само с цел да събудиш умовете ни за размисъл – целта ти е някак да ни намекнеш къде си ти по стълбицата и къде е тълпата след теб.

Ако ти не считаш това за грозно поведение, тогава може би корпоративната структура, в която се трудиш, е нанесла непоправими щети на психиката ти. Би трябвало да знаеш, че дори в овълчена Америка вече има връщане към ценностната система...

Както и да е. Това си е моето мнение, което ще бъде оценено като мнението на долна гнида, от което пък на мен не може да ми пука по-малко. Факт е, че ти се оказа обект на интерес в нашия скромен сайт.

Този сайт не е просто място в общото за всички интернет пространство, този сайт е любимо място за много хора, които се чустват тук сред приятели. Те се срещат, пият заедно, смеят се заедно, карат се помежду си, има дсъздадени двойки, има дори и семейна двойка, която се  срещна тук... И макар, че всеки може да влезе и да си излелзе, не е добре когато идва само, за да опикае или опърди въздуха за свой собствен кеф – защото всъщност може и иска да го направи, и чака да види какво ще стане.

Е, тогава става това, което ти виждаш сега. Неуважението и презрението към околните не може да не породи обратна реакция. Виждам, че си горд с нея. Не разбирам, обаче, защо някои твои постове са дискретно прибрани само в личния ти блог, а други се веят в централната общност като прани гащи за всеобща наслада?

Нали ако искаше да пишеш само за собствен кеф, без да те е еня за публиката – щеше да си ги сложиш всичките само в блога си? Значи, искаш да получиш ответната реакция, която да ти донесе наслада. Повечето тук получаваме насладите си по друг начин – но този също е разбираем, окей.

Аз лично съм ти благодарна за поуката, която получих, защото с теб направих нещо, което не бях правила досега – подарих ти покана за приятелство от съжаление. Прочетох с коментар към поста ти с хубавите снимки то цял свят репликата „ами хайде, де, приемете ме, поакнете ме за приятел...” и си дадох сметка, че все съм констервативен и костелив орех, който чака да види, за да приеме някого. И се издъних, тръгвайки срещу принципите си. Ден по-късно видях, че си ме затрил от списъка на приятелите си – без повод, само защото мисля различно от теб и не ми пука да го напиша. Не че знаех какво точно правя в списъка на приятелите ти, от който така или иначе щях да изляза вчера сама.... Все едно, благодарна съм ти за урока. Човек греши, колкото и да се предпазва от това.

Та, да завърша, щото кафето го изпих и имам да върша сериозна работа сега – мда..., Бале, познавам всякакви хора. С всякакви пари. Познавам български милионери, познавам английски милионери, познавам дори семейството и на английски лорд (който, заедно със съпругата си, са едни от най-милите и земни хора, които съм срещала), познаваме и американски милионери.... Някои са надменни и бескрупулни, други са готини и смислени хора. Човек има избор с кого да контактува и с кого не... Да се напъваме е просто смешно. Връзката с подобни хора не е онова, което ще те храни (освен, ако не си Евгени Минчев, да речем)...

Повечето български богаташи наистина обичат да парадират. Не знам защо сме се оставяли със съпруга ми на силата на обстоятелствата и какво точно сме правили, прекарвайки вечер в подобна компания, докато заведението се охранява от взвод бичета отвън... Човек помъдрява, вижда безсмислието на много неща. Всеки е грешил за доста неща по пътя си.

Но не мисля, че да си арогантен и високомерен към хора, които не познаваш, е особено геройство. Не е. Смешно е, с което заслужи иронията ни, а също получи и справедлив гняв от страна на по-разпалените от нас. Тук има прекрасни и достойни хора. Би могъл, например, да опиташ да ги опознаеш, вместо да ги провокираш непрестанно....

И ако ще ми пишеш коментари като „Булка, защо си се хабила да изписваш роман за моята скромна особа – можеше да изкараш 5 лева за хляб в това време...”, недей. Смешно и незряло е.

Хайде, остани си със здраве.