Скача ли ви се с бънджи?
На мен - да! Отдавна, много и необяснимо защо ми се скача с бънджи. Тази вечер попаднах на една обява за бънджи скокове в Програмата и отново ми се прииска.
Може би няма да имам смелостта и ще ми се подкосят краката пред гледката под мен.
Може би това не би ме направило по-щастлива, по-мъдра, по-смела, по-решителна, по-добра, по-красива, или каквото и да било "по- ".
Може би няма да ми хареса и ще ме разочарова.
Един човек ми каза, че за да имам потребност от подобно екстремно усещанем съм имала липса на някакъв хормон в мозъка си; че явно съм нямала достатъчно емоции в живота си; че съм си въобразявала, че бънджи-скокът е нещо "кой знае какво".
Може би ... но това ме накара в този момент да поискам още по-силно - напук, може би ...
Та после разказваше как ходил по Виена и там какви емоции били. Допълни, че винаги, когато е ходил някъде е взимал максимума от всичко, което може да опита.
Това лято дано да успеем и ние да вземем този максимум :)
Щом има толкова ентусиасти, предлагам, да вземем да се уговорим да скочим някой уикенд. А къде точно, ще се доуточним. Ще се радвам:)
Аз също усещам, че с времето все повече започва да ме е страх, затова гледам да се възползвам докато още мога да си го помисля :)
Поздрави
Иван Стефанов
www.unimedia-bg.net
Всеки се е питал - какво ли е да скоча от 10-тия етаж? Ще полетя малко (колко ли?) и ще падна и няма да си спомням какво е изживяването, че да го разкажа.
А скока с бънджи е като скачане от 20-тия етаж, само че с тази разлика, че после ще можеш да разказваш какво е да скочиш от такава височина.
Лично аз мисля, че ако скоча като ме вдигнат и сложат на твърда земя колената ми ще треперят още дълго :)
Още помня как веднъж един самолет обикаляше София половин час за да си изгори горивото, поради съмнение за повреда. После гледаме бусчето и вървим към него, но странно - вместо към него всички бием леко надясно :)