Силата на духовете
Патя, колкото и странно да звучи ни беше много мила по много причини. Първо, тя е последното животинче останало живо след смъртта на баба ми и последен спомен от времето, в което нещата бяха различни.
Освен това, тя беше много близка дружка на кучето ми, както се вижда от втората снимка-правена е в колата ми, взимахме си ги от родителите на приятеля ми, които ги гледаха за ваканцията ни и патето трябваше да стои в една щайга до седалката, но тя си се качи сама горе и си легна до Робин. Просто двамата се обичаха. Когато бяха заедно на двора и Роби тръгваше на някъде, тя тръгваше след него. Когато той лаеше, тя също се разкрякваше. Май беше повече куче, отколкото пате. Когато Роби си лягаше да си дреме за красота, тя също лягаше наблизо( около метър) и го гледаше. И беше толкова добра и умна. И си ни носеше и яйца. И Роби се опитваше да я оправя, което беше много забавно, защото той си клати нещо отгоре, на 20 см от нея, тя си лежи, и после като приключат Патя доволно се отръскваше и си разперваше крилата.
Много ми е мъчно, защото я затворих вечерта, а на сутринта я нямаше. Просто така. Без перушина, без крякане, без дупки в мрежата. Нямаше я :(
Затова си мисля, че трябва да сме разсърдили духовете на местността. Много животинки ни изчезнаха без обяснение. То какво ли не изчезна, от тази къща, но на кой му е притрябвал пате, което се мисли за куче...Много ми е тъжно, а на Роби му е дори още по-тъжно-тя си беше неговата жена. Но не...
Ето по-хубава снимка:
Общо взето лесно се превъзбужда (което значи спира да те чува), точно като голдън и е пазач като немска (поне когато сме на вилата).Уф, естествено мога да си говоря с часове за него.
А за патя, благодаря. По принцип птиците ме дразнят, но тя си беше точно като член от семейството. Гледахме си я, радвахме и се, Роби я обичаше, ние им се радвахме как се опитват да си направят поколение... Най-гадното е, че изчезна докато бяхме там. Толкова неочаквано...
Той моя от улицата си дойде при мен и не му знам породата. Ветеринарят каза, че бил между овчарка, ретривър и коли. И той е същият (явно го е взел по линия на ретривърите) -- умен, добър, умира за одобрение, но със страшно достойнство. Не можеш да го накараш насила нищо да направи, но ако го помолиш учтиво -- веднага се подчинява :)
И твоят е много сладък, пък и снимката си я бива. Как се казва? Много интересно как и двамата сме се сдобили с кучета-твоето само те е избрало и е дошло при теб, моето пък ми беше подарък. Все едно просто така е трябвало да стане...
Та ми е ясно как се чувстваш.
Щеше да е интересно поколението на вашата Патя и Роби. Даже само за това си струваше да оцелее. ;)
Шогун-явно патета са обречени на лош късмет. На нас ни "изчезнаха" още 3. Без следи. Но мисля, че ако я бях заварила удушена,щях да съм дори по-нещастна. Много скапано, как може да са толкова беззащитни! Уф...
Пък за поколението, мда :) Жалко, че не могат да се кръстосват, иначе щеше да е толкова забавно. Кучепате :) Или патекуче...Като сфинкс но с крила :) И човка и вирната опашка :)
Ласомбра-Джефи е много сладко име и му отива.Обича ли да го глезите?