"Сигурно сънувам!"

Сепна се в съня си.

Потърка очи и сладко се протегна.

После видя, че одеалото, с което бяха завити краката й го няма.

Потърси го с поглед и го видя захвърлено под елхата.

“Как ли се е озовало там?”-мисълта лениво мина през все още съненият й мозък.

Стана и тръгна към елхата, за да вземе одеалото.

В мига, в който го взе в ръце и се изправи осъзна, че...

... това не може да бъде!

Някаква невероятно мощна топла вълна премина през цялото й тяло и така я тресна, че чак се олюля от силата й.

“Господи, сигурно сънувам! Това не може да е истина! Не, това е просто...чудо!”

Мислите летяха из главата й, блъскаха се една в друга и в суматохата изчезваха незнайно къде...

Тя отново усещаше краката си и ходеше - след толкова години в инвалидната количка!

Направи няколко бързи, неуверени крачки. А после крачеше все по-бързо и по-бързо! След малко вече тичаше из стаята и се радваше на невероятното чудо, което беше я споходило в Коледната нощ.

Притича до шкафа и пусна музика, която изпълни с нежни звуци цялата стая.

А после вече...танцуваше! Както в съня си...

Правеше невъобразими пируети, запленена от вихъра на най-прекрасния и отнемащ дъха й танц!

А краката й сякаш не докосваха пода...

.................