Сивите дни

И получихме своя бонус. Нови, по-сиви дни. Приехме ги с бурни овации. Силно, но нужно лицемерие. Свикнали сме да се преструваме, че всичко е наред и някои от нас дори го вярват. Мечтите ни отдавна са отхвърлени, но вече на никой не му пука. Ще намерим уют в сивите дни и те ще подтиснат всички наши бъдещи копнежи. Може би всички ние подсъзнателно жадуваме  празнотата. Така  или иначе ще я получим. И вероятно ще бъде по-добре за нас. Изгубим ли базата си за сравнение, ще почувстваме измамно щастие. Предполагам, че в даден момент то ще стане достатъчно истинско. В такъв случай сивите дни наистина са безценен дар за нас. И може би нашите овации не са лицемерни, а от сърце. Да, от нашите празни сърца, туптящи по инерция.

 

 Делян Янакиев