Сервитьорът
Сигурна съм, че сте срещали какви ли не сервитьори: любезни или груби, сръчни или непохватни, експедитивни или мудни, симпатични или такива, които само с поглед могат да ти скапят настроението. С една дума – всякакви.
Наскоро попаднах на един сервитьор, който бих го поставила в категорията „Супер общителни”, макар че и това определение не е достатъчно, защото за прецизност съм длъжна да добавя, че той се прояви също така като много смешен човек с нестандартно поведение.
И тъй като подобен екземпляр никога не бях срещала, а впечатленията ми от него все още са много ярки, сметнах, че си заслужава да ги споделя с вас.
Ето какво се случи...
Преди десетина дена отидох на почивка в Китен и още същата вечер след пристигането ни, проведохме разузнавателна акция за цените в ресторантите. Дългата разходка завърши в едно заведение, наречено „Бърза закуска”, в което питиетата бяха на прилични цени.
По повод на името му си зададохме въпроса уместно ли е бързата сутрешна закуска, примерно, да върви в комбинация с алкохол? И веднага се сетихме за известния афоризъм, че някои пият от радост, други от мъка, а трети... от сутринта. Тъй че – няма нищо неестествено сутрин, докато закусваш, да удариш набързо едно малко, нали така? :)
Само че влизането ни в заведението не беше продиктувано от ниските цени, а беше следствие на моята спонтанна реакция, провокирана от божествена гледка. Вляво на входа стоеше витрина със сладкиши и погледът ми попадна на една тарталетка.
- Ах, тарталетка! Обожавам тарталетите! – фриволно извиках аз, щом я зърнах, без да очаквам, че възклицанието ми ще предизвика внезапното изстрелване на двама души, които се спуснаха към витрината и мигом се озоваха зад нея. Това бяха продавачката на сладкиши и един сервитьор. Още не бях осъзнала какво става, когато и двамата протегнаха ръце към тарталетката, за да я извадят и да ми я връчат.
- Не! Спрете! – отново викнах аз – Ама моля ви се, не ми я давайте! Тази вечер съм решила да пия бира, а не да ям тарталети. То не може и двете неща едновременно! Все пак една жена трябва да мисли и за фигурата си.
Усетих известно разочарование в погледите на двамата обслужващи, които унило отпуснаха ръце, но какво пък – клиентът има право. След което влязохме вътре и седнахме на посочената от сервитьора маса.
Последва главозамайващо обслужване от сервитьора посрещач, който почти не откъсваше поглед от нашата маса. Когато се загасеше цигара в пепелника, той на секундата го заменяше с чист и за всеки случай поставяше до него още един – вероятно за резерва, ако първият вземе, че се препълни с повече от един фас.
Още със сервирането на питиетата, понеже аз взех сама да си наливам бирата в чаша, той ми направи забележка, че това е негова работа и че трябва да го оставя той да ми налее.
- Е, не се притеснявайте – опитах се да го успокоя, – просто аз обичам да пия бирата без пяна и затова реших да се самообслужа.
- Аз също мога да ви я налея без пяна – сряза ме набързо и от негова страна последва сложна комбинация от действия, свързана с опитите му с едната си ръка да задържи подноса със стоящата изпразнена бутилка от кока кола, а с другата - да ми налее бирата. Само че – за познавачите е ясно! – за да няма пяна, чашата трябва да се наклони и течността да се излее бавно по стените й. Нещо, което е адски трудно за изпълнение, ако разполагаш само с една свободна ръка.
Наблюдавайки с напрежение наливането на бирата и същевременно накланящия се на една страна поднос с празната бутилка, очаквах да се случи фал. И той се случи. Просто бутилката падна на пода, но пък бирата ми, която се оказа по-важна в случая, беше успешно налята без пяна. Подарих му една усмивка на човека, за да не се притеснява.
Ние продължихме да консумираме под зоркото око на сервитьора, който, минавайки край нас, отвреме-навреме пускаше по някой коментар от рода на „Добреее”. Явно му харесваше как върви хапката и пийката на нашата маса. На нас обаче ни ставаше все по-смешно неговото поведение и на моменти просто едвам издържахме да не избухнем в гръмогласен смях.
Но това съвсем не е всичко. Все пак пиех бира и по едно време ми се приходи до тоалетна. Озърнах се, но от моето място не се виждаше никъде тоалетна или поне нещо, приличащо на такава. Тръгнах по пътеката и кого мислите, че срещнах? Естествено, че нашия човек, който следеше изкъсо положението не само на масата, но и движенията ни извън нея.
- Къде отиваш? – попита ме той, от което се почувствах малко странно, защото по-нормално е клиентът да задава въпроси към сервитьора, а не обратното. Пък и този негов интерес към намеренията на моята особа леко ме озадачи.
- Търся тоалетната – отговорих с усмивка. – Само че не зная къде е.
- Ела с мен – покани ме той и поехме заедно нагоре. Тоалетната се намираше на разстояние около две-три крачки. Той посочи помещението отляво с ръка и каза:
- Ето това е тоалетната.
Тъкмо ми беше на устата да му благодаря, когато с изненада видях, че той влезе заедно с мен в преддверието й. След това застана пред дамската тоалетна и почука на вратата й. Не се обади никой. После отвори вратата и сочейки с ръка тоалетната чиния, ми каза учтиво:
- Моля, заповядай!
Вече ми беше минало през ума, че е възможно да не ме остави сама в кабинката. Върнах се на нашата маса и тихичко разказах за новите подвизи на сервитьора. Градусът на веселото ни състояние ставаше все по-висок.
Странностите на нашия герой обаче не свършват дотук, а за кулминацията едва сега идва ред.
Все още не бяхме допили съдържанието в чашите си и не бяхме довършили мезетата в чиниите си, когато сервитьорът при поредното си минаване покрай нашата маса се обърна към мен с думите:
- Ти ще ядеш тарталетка и тя ще бъде за моя сметка!
- Ооо, не! – извиках с всички сили, подозирайки вече, че от този човек може всичко да се очаква – В никакъв случай не искам да ям тарталетка! Категорично отказвам!
Само че молбата ми изобщо не беше взета под внимание. Сервитьорът със сигурна крачка отиде до витрината със сладки изкушения и след малко се върна, поставяйки на масата прословутата тарталетка, в която се бях загледала, преди да влезем.
Нямаше как. Трябваше да се донатъпча и с нея, за да не го обидя. Разбирам го. Вероятно той нямаше да понесе мисълта, че клиентът се е самолишил от нещо толкова любимо за хапване.
Тук идва краят на моя разказ. Мисля, че не е толкова важно да се спомене, че младежът на изпроводяк поиска да си разменим телефоните, което му беше отказано категорично. Важното е, че прекарахме една приятна вечер, в която се посмяхме здраво, от сърце. Пък дано с разказа си да съм развеселила и вас :)
Хаха добра доза смях за вторник рано сутрин ;)))))
Хахахахаххахаах - супер! Хаха - добре, че сме българи и имаме възможност да се наслаждаваме на такива моменти! :)))
Щепси, много сладко се смееш :) И да ти кажа, това с намирането на странни типове и попадането в абсурдни ситуации не знам как става при мен. Може би, защото и аз също като теб ценя неща от този род, които май само ние, българите, сме способни да създадем. Радвам им се, разсмиват ме подобни случки.
И понеже някой може да си помисли, че в разказа си нещо съм променила или преувеличила, специално искам да подчертая, че съм се постарала да предам цялата история съвсем точно, без абсолютно никакви изменения.
Спомням си, че преди две години преразказвах подобна история, само че в нея главната героиня беше една шантава сервитьорка.
Копривчице, обслужването на морето е на такова ниво, че понякога те оставя в недоумение или те кара да се превиваш от смях.
LaSombra, ама така не е честно на твой гръб някой да печели. Що не й поискаш процент от печалбата на тая хитруша сервитьорка?
Нелка, уцели в десетката :) „Това само на теб може да се случи” е любимият израз на моите приятели. Много често ми го казват, което ме кара да се чувствам някак специална. Бъди сигурна, че никога, ама никога няма да задържа едно такова нещо само за себе си, без да го споделя с любимите си съблогери.
Дениджейн, сервитьорът като външност не блестеше с нищо особено, но пък беше усмихнат, и както разбирате, доста дружелюбен, а аз по принцип симпатизирам на такива хора.
Благодаря ти за оценката, Stormbringer :)
Дениджейн, сега видях, че и ти си писала. Виж, за тарталетата не му останах длъжна, защото просто му оставих голям бакшиш.
Както и да е де - това беше встъпление :) Та един ден се качвам във въпросния тролей. Погледнах към шофьора и видях, че се е усмихнал до уши - съответно и на мен ми стана смешно и аз се усмихнах :) Та в момента, в който се качих, на мойта врата почна да й пищи лампичката :) На мен ми стана още по-смешно и го погледнах в огледалото (май се повтарям - и друг път съм я разказвала тая история :)) Той ми се смее от там и ме извика да ида при него - отвори ми неговата врата - седнах на едно столче и си говорехме мноооого приятно :) Оказа се интелигентен и приятен събеседник - слушахме си музичка няколко спирки. Накрая като трябваше да слизам, слезе преди мен и ми подаде ръка - въобще беше едно много хубаво преживяване, така че Куини кабинката не е за изпускане, замисли се следващия път;))))
Хахахххх!!!!!! :)))))
Велико, романтично, уникално пътно-транспортно преживяване си имала, Щепси :) Не бях чела за него. А това, че шофьорът е слязъл от тролея, за да ти кавалерства, ме утрепа :)
А за кабинката, да, почвам сериозно да се замислям... :)))
Щепси-тази история е просто велика :)
Дениджейн, ама всички все към кабинката ме тикате :))))
Аз също не правя такива неща, моля моля. Поне не с непознати. :Р
А иначе, Куини, не разбирам за какви намеци говориш. Ние направо си ти го казахме :)
Пък за чопленето на носа, ако питаш мен с всякакъв вид е същото изживяване.
Та положението беше вече доста напечено, когато опрях до там - влязох и чинно застанах направо на опашката, която се точеше в порядъка на 15тина души почти до изхода... Чакам си аз, чакам - опашката върви супер бавно - отвътре излизат всякакви образи - поне беше забавно, доколкото можех да наблюдавам качествено имайки се предвид, че съзнанието ми изцяло бе контролирано от изгарящата нужда да вляза най-накрая в проклетата кабинка и да си свърша работата!!!
Най-накрая дойде моят ред и един се смили и излезе от кабинката... Тук аз се втурвам към заветната врата, когатоооо... след него вратата пак се отваря и оттам излиза още един мъж... Опитах се да "възразя" така да се каже на гледката с учудване, но пикочният ми мехур се възпротиви и продължих целеустремено към вратичката, която обаче на свой ред пак се отвори и оттам се измъкна една дама... Тук вече учудването взе връх над физиологичната ми нужда и аз просто спрях на няколко сантиметра от вратата, тъкмо навреме да дам път на четвъртия човек, който излезе от тоалетната, а именно втора дама, която кокетно придърпвайки рокличката/парчето плат надолу, ми се усмихна и влезе в дискотеката. :) Всъщност няма много логика да обсъждам как беше облечена тя, след като аз самата нямах много повече плат върху себе си, но го добавих просто за подсилване на темата ;)
Иначе вече напълно осъзнавам нуждата от поставянето на такива надписи на тоалетните и разделението им на такива и онакива ;) така де - да има за всякакви нуждаещи се...