Сеппуку - кратка справка

Сеппуку е официалният японски термин за ритуално самоубийство. Може да се използва и по-народния термин харакири. Сеппуку е съществен елемент от света на феодална Япония (1192-1868). Развива се като част от неписания самурайски кодекс бушидо. Сеппуку, както и харакири, буквално значи разрязване на стомаха и е изключително болезнен метод за самоубийство, и преди появата на самурайството като воинска социална група е напълно чужд на японците. Ранната история на Япония ни показва по неоспорим начин, че японците предпочитали да живеят добър живот, отколкото да загинат от болезнена смърт. Това е преди появата на будизма в Япония, с неговите идеи за преходната същност на живота и величието на смъртта.

За самураите сеппуку било неоспорима демонстрация на чест, смелост, вярност и морал, независимо дали се явявало като наказание или като способ да се избегне безчестната смърт в ръцете на врага. На бойното поле самураите често извършвали харакири на бърза ръка, без официална подготовка. Но в други случаи, когато имало нареждане от феодалния господар или дори от шогуна, сеппуку било много официална церемония, изискваща специален етикет, свидетели и значителна подготовка. Някои от самураите или техните господари не одобрявали тези практики, но въпреки това следвали традицията. Иеясу Токугава, основателят на последната шогунска династия, издава указ, забраняващ сеппуку. Сурово наказание очаквало всеки господар, който позволи на подчинените си да извършат ритуално самоубийство. Въпреки това, практикуването му продължава и по време на управлението на Токугава.

За самурая честта била по-скъпа от живота и в много случаи самоубийството било смятано не само за правилно, но и за единствения възможен ход. Позора и поражението били изкупвани със собственоръчно пролятата кръв. След смъртта на феодален господар даймио неговите подчинени понякога показвали своята тъга и привързаност като си отнемали живота. Някои други причини за сеппуку са: изразяване на презрение към врага, възражение срещу неправдата, начин да се накара господаря да преразгледа свое неразумно или недостойно действие, начин за спасяването на други хора.

Ритуалът трябвало да се извърши хладнокръвно и без трепване. За осъдения на смърт било привилегия да загине от собствената си ръка, вместо да се принизи дотам, че да бъде осмъртен от палач. Мястото на провеждане на една официална сеппуку церемония е от особена важност. Най-често ритуалът бил извършван в храмове (но не в шинтоистки светилища), в градините и в домовете. Размерът на мястото също имал значение, като това зависело от ранга на самурая. Всички действия от ритуала били внимателно установени предварително и се извършвали с педантичност. Така нареченият кайшаку трябвало да отсече главата на самурая след като той собственоръчно си разпори корема. Най-често кайшаку бил близък приятел или колега на осъдения.

Въпреки че самоубийството в Япония днес не се одобрява, то не се приема като грях, както е характерно за запада. Хората продължават да се самоубиват заради провали в бизнеса, любовни триъгълници или дори невзети изпити. Много японци все още предпочитат смъртта пред безчестието.