Семейни войни

Не знам какво точно да кажа в случая. Знам, че много може да се каже... Но думите избягаха някъде... само аз май останах на потъващия кораб...

В момента обаче май съм твърде разтроена и обидена за да мога да мисля адекватно...

Знам само че в дома ми се е настанила една гадна змия, която съсипва и без това жалките останки от семейството ми и твърде успешно се опитва да ме скара с баща ми... И... И... И това не е моя тати!

И се чудя защо по дяволите? Какво я бърка тая как ще си наредя живота? Нейната дъщеря като не може да прокопса аз какво да направя? Като съм решила да се женя, ще го направя и нито тя, нито някой друг ще ме спрат...

Баща ми не се чува какви глупости приказва... А сега му е хрумнало утре (то вече днес май стана де) да идва с мен в София. За какъв дявол ми е? Имам чувството, че и той не знае защо ще идва... Въобще не се допитва до моето мнение, все едно съм бала сено... Решил и хайде...
И... И... И...

Ох, вече нямам сили да изтърпя всичката тая простотия... И дори когато искам да избягам, пак ще ме преследва...

Ама аз съм се зарекла - жива умряла поне месец ще стоя при Тонито. Ако нямах изпит сигурно и до края на август бих останала... И като се върна, ако моя заблуден баща още се води по акъла на оная змия ЗАКЛЕВАМ СЕ НАЙ-ТЪРЖЕСТВЕНО ЧЕ ЩЕ СИ СЪБЕРА БАГАЖА И НАИСТИНА ЩЕ СЕ МАХНА!!!

Винаги съм била свръхемоционална, но направо нервите ми вече не издържат... За най-малкото нещо се разтройвам, изнервям и все плача... И така подтисната се чувствам... Искам си при мъжа и всичката тая помия да е зад гърба ми вече... Знам, че хубавите неща стават бавно и че трябва да имам търпение, но... Наистина сякаш нямам сили повече...

Категории

Ежедневие

Нещата от живота

Семейство

Коментари

shtepselinka преди 19 years 9 months

Миличка, не се притеснявай! Всичко ще се оправи! На сутринта всичко ще изглежда по-светло и по-изпълнено с надежда! Родителите често се притесняват повече отколкото трябва за децата си - и ти го знаеш, защото вече си развила майчиния си инстинкт. Дай му време на татко ти, все пак си е твоят татко! Хубавото е, че си имаш утехата със звучното название Аце Цоке, при която можеш да се гушнеш за неопределен период от време винаги, когато душата ти не издържа вече! Малцина имат подобен късмет

Цункам те миличка и вярвай в утре!!!

ladyfrost преди 19 years 9 months

И аз те цункам и благодаря за подкрепата!

veselin преди 19 years 9 months

Горкото лейди! :(
И аз ви цункам :)

ladyfrost преди 19 years 9 months

Току що се сетих за нещо, дето бях потулила из дебрите на паметта си. Преди време Реджо ми гледа и ми каза, че руса жена ще застане на пътя ми... А в края на април една циганка ме спря на пътя, аз чаках някъде някого, поиска ми огънче и започна да ми говори за много неща, които наистина нямаше от къде да знае, нито да налучка и които незнайно как се случиха... Каза ми още да се пазя от руса жена, за да не ми съсипе живота... Може да си въобразявам и инстинктивно да я изкарвам по-черна от дявола, но змията е руса... а аз не вярвам в съвпадения... Ще си патя, мамка му, много ще патя. Защото отново не се доверих на инстинктите си...

Serenity преди 19 years 9 months

Никой не може да застане на пътя ти, ако ти не го позволиш ! Аз вярвам, че ти няма да го позволиш, ще се бориш за щастието си и няма да се предаваш! Знам, че всичко ще бъде наред. Прегръщам те!

acecoke преди 19 years 9 months

"... пътят е страшен, но славен ..."

Изкарвайки го от контекста, може да се тълкува и за настоящата ситуация. Мило Йори, знам че има гадни хора. Знам, че човекът е завистливо същество и най-много завижда на щастието на ближния си и иска да му резне крилцата, да го заземи, че ако може и да го стъпче после. Но ние няма да се отчайваме, нали? Както казва моят любим мъж, чиято 22-ка днес кара последния си ден (Йонефф де :))) - "Ние сме по съвършени, защото сме по-късно родени, а следователно и по-нов модел".

Хайде усмивка и знай, че съм винаги до теб

Katherine преди 19 years 9 months

Lady Frost, може би си прочела вече, но именно твоите постове тук ме накараха да се зачета в блога и да се запаля :) Виждам, че никак не ти е леко, но също така, че си силна и можеш да се справиш.
За бащите е нормално да се притесняват за дъщерите си. А за дъщерите - да мислят, че знаят кое е най-добро за тях в даден момент.
Каквото е и да правиш - прави го така, че да си в мир със себе си, чувствата си и вярванията си.
И да знаеш, че ти стискам палци и съм с теб!

ladyfrost преди 19 years 9 months

Аз... Аз... Стига бе! Сериозно ли аз съм виновничката такова сладко нещо да се присъеди към нас??? Извинявай, не знаех!

Благодарско за подкрепата... Няма нищо по-хубаво от това да има къде да си излееш мъката и дазнаеш, че ще те чуят и подкрепят!

Eowyn преди 19 years 9 months

Фрости, не знам защо, обаче мен пък ме накара да се засмея с тоя пост. Надявам се да не звучи гадно.
Просто кажи на баща си, че ако тая "змия" продължава да се меси в отношенията ви - наистина се изнасяш.Може да се стресне. Не се опитвай обаче да му говориш срещу нея, защото нещата ще се влошат и той ще реши,че ти си лошата...Или най-добре въобще да не ти пука, зпапушваш си ушите, съгласяваш се и правиш каквото си искаш.

Pupito преди 19 years 9 months

Йорка, душко, защо си се скомърцала, миличка? Животът си е твой и много ясно, че ще правиш каквото си поискаш ..... ти не живееш за русата змия (и аз съм змия, ама тая явно е от друг вид, или поне на мен така ми се иска

) или заради нея, а за себе си. Още повече както обичам да казвам "Животът е кратък и трябва да го използваме пълноценно, особенно в отношенията си с други хора .... " така, че ти бъди добра за себе си и за нея, ако можеш, а те нещата ще се наредят. Няма нищо случайно на този свят, нищо. Затова има и добри хора ... и обратно на логичното те обикновенно страдат, това се е превърнало като някаква част от тяхната карма и това ги прави още по-герои. А ти си един голям такъв! Съгласен съм с дяволското отроче, че ако си решила да правиш такава фрапираща стъпка е по-добре да предупредиш баща си, защото не е нужно да му навличаш още мъка, още повече че той не е виновен за отношенията ти с русата. Родителите са хората, при които винаги ще се връщаме и те винаги ще ни приемат ... същото ще е и с нашите деца. Независимо какво е станало, те ни обичат но по свои начини, а на нас ни трябва време да го осъзнаем .... макар че понякога това става твърде късно. Докато още не са направени грешки, поговори с баща ти насаме - това е моя съвет. Има и един друг вариант .... да се запиташ какво би направила Господарката на вълците, лейди Ерън Фрост

, въпреки че отговора едва ли ще е правилното решение!
What does not kill you makes you stronger!

ladyfrost преди 19 years 9 months

Смешно е, Вин, адски смешно. И в същото време много тъжно... Като го четох вчера сутринта ми се стори даже доста глупаво... Но понякога много лошо се отчайвам. Може това отчаяние да трае само час, но обикновено достатъчно дълго за да мога да пиша такива работи... И после понякога да съжалявам, че съм ги писала. И даже понякога ме е срам колко грешна и неадекватна е била преценката ми...

Ще се разберем може би с моя баща... Времето ще покаже...