Семейна вечеря

Понеже в нашето семейство сме родени в една седмица - аз и дядо ми на 17 юли, баща ми на 21 юли и мама на 24 юли, традиционно се организира една вечеря, на която присъства по-голамата част от близките ми роднини. В това число се включват леля ми (сестрата на баща ми) с двете и деца  и внучето на 4 и половина годинки (момченцето на братовчедка ми) -родителите на баща ми и съответно родителите на майка ми. Софийската ми леля със семейството си обикновено не присъстват...Сега като се замисля, не са ми ясни причините, може и да ги мързи, все пак с тях се виждаме по-често от колкото с кърджалийската леля. Тааааа...
Братовчедите ми май наистина не съм ги виждала от миналата година същото време. Братовчед ми...така да се каже, е възмъжал.Нормално, де, на 20 години ще стане скоро. Дори на акъл ми се стори пораснал или поне поведението му на масата беше нормално, за разлика от това на майка му и сестра му, но за това ще се оплача после. Братовчедка ми изглежда по-добре от преди, понаддала е някое кило. Едно време беше пълничко дете, да не кажа направо дебеличко, главата и беше постоянно в хладилника.Като малки никак не се разбирахме, аз исках все да чета, те все ме дразнеха с нещо...Както и да е, по едно време тя престана да яде, някъде на 16-17 и отслабна значително.После се роди Гого и не я бях виждала доста време. Сега в тялото е добре, не е пълна, добре сложена е. Има и пиърсинг на пъпа. Доста грозновата обица според мен, но всеки си има вкус :) Така де, нямам нищо против човек да си сложи обица на пъпа, просто нейната не ми хареса. И косата и не ми хареса. Истинската и коса е точно онзи цвят червено, който се опитват да си докарат всички жени, които се боядисват в червено, гъста и вълниста. А тя я боядисва в някакво ужасно русо и явно доста често я подлага на процедури, защото е оредяла и без блясък.Абе...не и е толкова хубава косата. А като малка обожавах да и вися на главата , за да я реша. Братовчедка ми е с 1 година по-голяма от мен, а братовчедът с 2 по-малък.Той пък с едни по-широки рамене, с едни пооформени мускули.Кльощав си е, но явно се грижи за себе си. И прическата му беше хубава.
Отидохме в ресторанта - много ми хареса мястото.И сервитьорът ми хареса, един височък, с дълга коса и много хубава усмивка.Както и да е . Взехме там да поръчваме ядене , пиене...Първо салати, после второ. И тук е редът на моето възмущение. Леля ми и братовчедка ми си поръчаха някакви порции, които явно им дойдоха големи и си прибраха пържолите в найлонови торбички!!!!! Никой не ги бил гледал О_О...Абе какво значение има дали някой те гледа. Бях потресена от тази простотия. Айде за братовчедка ми, знам си я, че е (как да го кажа по-меко)...такава, ама леля ми! Просто ме умопомрачиха. Като ти е много ,никой не те кара да го изядеш сега и веднага, ние стояхме поне още час...Можеха да си починат и пак да хапнат. Или да погледнат грамажа в менюто и да преценят какво да поръчват...Чак и братовчед ми,когото обикновено нарочвам,че върши глупости, тоя път се държа много добре.А те двете все едно никога не са били в ресторант - етикет равен на нула...Иначе другото беше добре, добре си хапнахме, пийнаха, видяха се. После за бакшиша - как сме му били дали такъв голам бакшиш. Е на 110 лева сметка 1 лев ли да му оставим? Пък и не ги дават те , какво се цупеха толкоз...А момчето си го заслужи- цяла вечер наблюдаваше масата, държа се чудесно, прояви добро чувство за хумор без да е досаден, нищо не обърка от поръчките...
От обслужването поне бях доволна.Винаги са ми правили впечетление ресторанти с мъже-сервитьори или поне по-възрастен обслужващ персонал.Девойките с къси полички някак си...
Та така с роднините. Не че не ги обичам, но някои неща просто ми правят ужасно впечетление...