Седя и си мисля

Причината за това ми състояние е една сестра по перо. Разбрала, че пиша добре, защото съм бил двувърх или пък  на главата ми имало място за рога.
  Мисля си какво ли иска да ми каже. Може би, че съм дяволски талантлив или пък че имам връзки с родата на Азазел и Велзевул. Седя и си мисля: „Дали не са ми отрязали рогата като млад, защото съм бодял наляво и надясно без да подбирам, или тепърва  ще ми никнат”.
  Сега се въртя пред огледалото и се пипам ту по главата, ту отзад, за да проверя дали не ми расте и опашка. Сложил съм два чифта очила и се взирам в отражението си да не би да посинявам като нейвитата * от филма „Аватар”.
 Ама то това са си бели кахъри, важното е, че не почернявам и нямам копита. Доколкото знам, досега никой не е виждал и чувал за белокос дявол със сиво-сини очи.
Спирам да пиша за да съсредоточа вниманието си  върху отражението си. Изведнъж се сетих,че някой беше споменал, че огледалото  било изобретение на дявола. Май и Бог беше споменал нещо за изображенията във своите заповеди.

*Нейви – синя хуманоидна раса с опашки от планетата Пандора