Свобода срещу качество
Политиката на големите в бранша на информационните технологии иелектрониката е да заробят потребителя на всяка цена. Нека той да сикупи нашия продукт и после да си купува аксесоаси само от нас, защотоиначе те са несъвместими. Нека той да си купи музикален плеър от нас,но ние ще му казваме кои/какви песни ще може да слуша - няма да мупозволяваме свободно да копира и сваля от Интернет.
Ярки примери за това са Sony, Creative и Apple. Устройствата на Sony и Apple даже неможе да се нарекат MP3 плеъри, защото те не разпознават този формат - нужна е програма за конвертиране. Те разбира се ти дават такавапрограма, чиито качества не са завидни, и ако досега са разрешавали преточването на файлове без DRM (файлове със система за управление на правата), то не е ясно в бъдеще каква ще бъде политиката им. Понеже само с техния софтуер може да стане преточването, те са в позицията господари над потребителите. Може да решат, че само от техните Интернет магазини ще можеш да си купуваш музика (друг е въпросът, че за момента, българите не могат да пазаруват от тези сайтове).
Дали правят това от алчност? Сигурно искат да завземат по-голяма част от пазара и използват, че потребителите не се интересуват от свободата си? Продуктите от тези марки са качествени и това привлича потребителя. Защо тогава се опитват да го заробят съвсем? Хората и без това биха си купували от тях заради качеството и поддръжката.
Това ми прилича на нелоялна конкуренция.
Тук идват малките фирмички, които искат да пробият на пазара. Вероятно те не могат да се борят с качеството и патентованите техонологии на големите компании, но могат да правят продукти, които да следват стандартите и по този начин да са съвместими с продукти на други фирми (и освен това на по-ниски цени, защото се използват по-малко патентовани идеи). Като че, обаче, те не се сещата да правят това. Правят си нестандартни кабели за връзка с компютър, а някои си имат свой модел слушалки.
Изборът е свобода или качество. Глупаво е, че тези неща се противопоставят едно на друго. Би било хубаво да избереш и свобода и качество. Дали е възможно обаче?
Много си прав, големите фирми опитват всячески подобни неморални безскрупули похвати, възползвайки се от господството си на пазара. Ужасно дразнещо е. Само да внеса малко оптимизъм - разбира се, че е възможно И свобода, И качество. Визирам именно свободните стандарти. Вярно е, че все още са много малко портативните устройства, поддържащи ogg/vorbis формата. Преди и аз така се принудих да си взема плеърче, различаващо само mp3 и wma. Може по-запознатите да знаят, а за другите ще е изненада, но mp3 не е, и вероятно НИКОГА няма да стане свободен формат за компресия на музика. И използването му не е свободно. Както и lame енкодера. Това си е чиста проба затворен комерсиален продукт, само дето цената му не се плаща пряко от потребителите.
Малко ще се отклоня - в някакъв напън бате Били се опитваше да докаже, че (почти) безплатен трябвало да стане хардуера, а не софтуера. Това като част от чуденията на големите как да продиводействат на разпространението на продуктите с отворен код. Само че със съвсем малко замисляне се установява колко греши. Хардуера се състои от разнообразно количество физически материали, често добиването на които става в маларийни места на планетата и е свързано с огромни мощности и инвестиции. Както и свръх прецизни (и скъпи) производствени процеси. И транспорт. И маркетинг. И мениджмънт. Докато за правенето на софтуер са необходими нулеви инвестиции. И никакви материали. Опростявам проблема, но си е така.
Мисълта ми е, че неизбежно, малко бавно, по сигурно, ще се появяват и утвърждават възпроизвеждащи устройства, съвместими със свободните формати. А тези, които не се интересуват от свободата си, ще останат малцинство. Харесва ми и примера със криейтив комънс лицензиите. И може би в някакво обозримо бъдеще (почти) всичкия софтуер и творчество ще са обществено достъпни. Амин :)
Марио Асенов