Хубаво нещо е свободата, нали!? Свободата ти дава такииииива възможности. Свободата ти дава крила. Свободата те прави…. свободен. Така ли е всъщност, я да разцъкаме малко темата. Всеки има правото да говори, каквото си иска (стига моралът и възпитанието му да му го позволяват) където си иска, защото си иска. Всеки друг има правото да не го слуша и да не му обръща внимание. Свободата винаги е граничела с беззаконието, делена от мембрана толкова тънка, колкото например тази, тип- о, бебе. Не е ли пълната свобода да правиш и говориш каквото си искаш най голямото робство!? Слава богу, всички ние плуваме в супата наречена „Представяните обстоятелства”, която на всяко наше „Искам” поставя едно твърдо, но разумно „Но”. Искам да отида в Америка, Но нямам пари. Искам да гръмна еди си кои акани политици, Но нямам пушка- помпа и не ми се лежи в затвора заради дришльовци. Тъй е то, има ли запетая в средата на изречението рядко води до хубав край, щастливи развръзки и благотворни за индивида изводи. Полезно нещо са но- тата, макар и доста често да си ги представям, като огромни градински ножици които подрязват крилца. Например- искам среща с жената в която съм влюбен, но на нея не и пука за мен, тя не ме харесва. Ех, какво бреме е свободата понякога. Тя е от онези неща, които ценим едва след като ги загубим. Оставям на страна факта, че пълна свобода няма, твърде много закони, морални норми на поведение и вторични дефекти на разума я ограничават и стесняват. Въобще, така е с абсолютните стойности, измислици като приказките за малки дечица, плод на преиначени, леко или тежко чалнати философствуващи мозъци. Оставям на страна и твърдението, че свободата е състояние на духа. Това би ме забило в тежки разсъждения над това що е душа и дух, има ли ги изобщо и ако да, то присъщи ли са им каквито и да е състояния. Все повече се убеждавам в твърдението на Илиан, че свободата е най голямото робство. Че ние имаме свободата сами да изберем игото си. Хората често хвърлят с лекота в живота изрази като, робувам на модата робувам на навиците си, роб съм на жена си, без да разбират колко дълбок смисъл има в тях. Да, всеки наистина е избрал игото си и е продал свободата си на дребно. Всеки има свободата да обуе оранжев панталон със синя блуза и червени обувки, но не го прави, защото… не си отиват, не е ли това съобразяване също вид робство!? Да, всеки иска да бъде харесван, за това го прави. Набутва се в стереотипа за харесван мъж или жена, рамкира се, преиначава се, че ние имаме и свободата дадена ни от природата да ходим голи, в крайна и начална точка ние сме просто един животински вид, лъвът срамува ли се от голотата си!? В едно от апокрифните църковни писания се твърдеше, че дяволът е измислил дрехите, за да открият хората в себе си похотта и съблазънта, но да не се отклонявам от темата. „Любовта е сладко иго” - казват някои с блага усмивка на лице, без да разбират в самата си същност, че тя е именно такава, без да вникват в смисъла на думите които казват. Състояние, в което човек подчинява себе си и цялата си същност на друг човек и щастието и животът му зависят изцяло от другия, не е нищо различно от робство, но сладко, признавам, най- прекрасното от всички.
Гледам хората в кръчмите понякога. Някои пият две бири на крак и тръгват – ох, жена ми ще ми скъса главата- трябва да извеждам кучето- трябва да взема сина от училище- трябва да взема жената от работа- трябва да тръгвам за работа- трябва…. и още хиляди малки дребни робства и робийки, които в изначална степен сами са си избрали за да им служат да гроб. Понякога съм срещал погледите им и с изненада съм откривал, че ми завиждат, на мен, който оставам и мога да пия до зори без никой да ми вряка после на главата, защото в къщата ми ни дете, ни коте и с трън да завъртиш няма на какво да се закачи, ни хладилник за ремонт, ни тъща, ни свекърва. А аз пък завиждам на тях за това че имат при кого да се приберат, за това че на някой му пука за тях, за това че имат смисъл във съществуването си, за това че нещо ще остане след тях. Гледам че тяхната бира е много по – сладка от моята, те я пият набързо в малкото откраднато свободно време, защото свободата се усеща най- силно в ограниченията. Пълната свобода да правиш, каквото си поискаш, където си поискаш, защото така искаш е най голямата тирания. Човек спира да иска да прави каквото и да е защото може да го направи когато си поиска, а както всички знаем, не е интересно когато е лесно.
Почти всяка сутрин, докато пия кафето си и пуша цигарите си една от друга, си играя с едно червено въженце. Правя разни възли, които не използвам в работата си (и които я са ми потрябвали пет – шест пъти в живота я не, но си ги правя, за да не ги забравя), защото все някога може да ми потрябват. Връзвам ги чисто машинално, без да се замислям, както и трябва да се прави (а и за да имам какво да правя докато си пия кафето). Тази сутрин с изненада открих че съм вързал клуп на бесилка- дали свободата не ми дойде в повече!?
Да, при свободния избор се случва сам да се вкарваш в ситуация, заради която може по-късно да страдаш, обвързвайки се с последствията от своя избор.
И аз мисля, че човек не оценява това, което има, мислейки си, че другият до него, при когото нещото се притежава в различна степен, е по-щастлив. За свободата важи с пълна сила. Ти си свободен мъж, а ти се иска да носиш оковите на брака. Когато се ожениш, дали ще си останеш обаче на същото мнение?
Абсолютно съм съгласна с теб, че свободата се усеща най-силно в ограниченията. Ако ги няма ограниченията, изчезва дори усещането за свобода. Следователно без тях свободата не бихме могли изобщо да я почувстваме, разберем, оценим и дефинираме.
Песента е страхотна. Не я бях чувала. Това Любэ ли е?
А песента е жестока !
А иначе ето какво казва за любовта и свободата Шандор Петьофи :
Любов и свобода
аз искам на земята.
За любовта
живота си ще дам,
за свободата
ще дам и любовта.
ПП И понеже на много места говоря за Бог, за библията и т.н. искам да разсея някои съмнения. Предполагам, че някои едва ли не си мислят, че ходя със забрадка, или съм най - малкото в някоя секта, или ходя най-малко по 3 пъти на църква и паля свещи, целувам икони и т.н. Няма нищо такова ! Аз съм жена на средна възраст, която е съхранила детското си любопитство, която спортува, за да поддържа във форма тялото си ( което пък е дом за моя дух), която умее да се наслаждава на хубава музика и т.н.Достатъчно ми е да нося Бога в себе си и да ме ръководи неговата мъдрост !
Сечко, много хубав постинг!
Всъщност и аз си мисля, че такова животно като пълната свобода няма. В крайна сметка нашите "души", така да се каже, колкото и да се мислим за свободни, сме "затворени" в едни такива твърде материални тела, които си имат куп потребности. То сън, вода, храна, витамини... После - без другите хора сме изгубени. После ....
И в крайна сметка излиза, че ние - свободни-несвободни, трябва да действаме по правилата. Няма как!
... И добре тогава, може да се пита човек като е така, откъде идва тогава онова странно илюзорно (?) чувство, че сме свободни? Ако наистина не сме свободни, защо и как така продължаваме го чувстваме друго яче?
Ами .... свободни сме :) Тъй де, в рамките на ограниченията. Точно тия рамки ти дават възможност да постигнеш някои неща (семейство, кариера...), които може да са много хубави и може би точно това искаш. Някакви важни, смислени работи. Те не те правят по-свободен, нито пък по-заробен, защото ти така и така всъщност не си свободен.
Мисля си, че крайна сметка човек е свободен само да избере робството си. Дали ще е чашката, семейството, работата, хубавата храна, кофти храна, цигарите, спортът, приятелите.... комбинации много и човек е свободен да си избере някоя, както е свободен да промени избора си. Нещо като Задължителноизбираемите Предмети (ЗИП) едно време в даскало. Ами .... мога да пожелая на всекиго да си избере възможно по-хубави и смислени дисциплини.
:)
Невежеството е робство, а знанието -сбовода.
Има го и на едни плочки, някой даже ми подари една такава.
По темата, честно казано не разбирам какво искаш да кажеш. Смяташ ли, че кое да е животно в природата се чуства свободно или не? Не мисля. За него този термин не съществува. Прави това, което иска и каквото се случи, за него си е.
Ами смея да твърдя, че и в обществото е така. Правиш каквото си искаш ако ти стиска и си понасяш последствията. Затова и не ти разбирам поста. Ако искаш да гръмнеш някой и нямаш пушка, хващаш каквотo имаш и го правиш. После обикновено те вкарват в затвора и си лежиш присъдата както законът повелява. Ти си направил каквото си искаш и си променил непосредствената си среда в следствие, на което тя е реагирала и си е изменила отношението спрямо теб. Точка.
Никой не те спира да правиш всякакви бели, гадости или обратно хубави неща. Напълно си свободен. Това, което те спира не е външната обстановка, а вътрешната обосновка. Което значи, че това което ти пречи си ти самият, а за собствената си психика трудно можеш да обвиняваш, който и да е.
Искаш да отидеш в Америка, но не знаеш как. Е, това проблем на свободата ли е или липса на изобретателност от твоя страна?
Това е моята гледна точка-всички сме абсолютно свободни да правим това което ни се иска, проблемът е че рядко успяваме да измислим как да го направим или да стане така че и последствията да са приемливи. Което наистина си е наш проблем. Както казват хората, които са постигнали повече от мен към момента-ако искаш достатъчно силно, можеш да постигнеш всичко. Пък ако искаш нещо, което е абсолютно невъзможно, значи си просто мазохист :)
И да, да поясня (май за пореден път), не поощрявам беззаконието или престъпленията-даже напротив, аз смятам, че всеки проблем може и трябва да бъде решен така че всички да са максимално щастливи.
Но и не смятам, че законите на обществото или "моралът" са абсолютната истина.Те са каквито са, докато са, и човек трябва да ги взима предвид, но не може те да бъдат първопричина, за да направиш или не направиш нещо. Например-причината да не се избиваме при всеки проблем не е защото е незаконно, а защото обществото ни е открило, че такова решаване на проблемите води до много по-големи проблеми. Законът отразява всеобщото благо. Или вижданията на мнозинството към това благо.
По същия начин-ако ми се облича оранжев панталон с червена блуза и сини обувки ще го направя. Защото ми е отивало на настроението. И грам не ме притеснява, че на някой няма да му пасна на чуството за (не)отиване.Вярно, трябва да съм в много извратено настроение, но какво пък.
Та мисълта ми е-свободата е наша измислица- ако нещата стават както ни се иска се чустваме свободни, ако ли не, не, но това не значи, че пълната свобода е невъзможна или лоша. В крайна сметка всичко си зависи от личността и как тя експолоатира околната среда. Човек може да се чуства напълно свободен живейки цял живот на село или напълно несвободен обикаляйки света и печелейки милиони. Както и обратното. Тогава как можем да обощаваме изобщо?