Светът е малък?
Тези дни ми се случи няколко пъти да се убедя, че света е малък. Моя приятелка, мой бивш колега, сегашна колежка и още едно момиче. До онзи ден познавах само бившия колега и сегашната си колежка. А днес се оказа, че между всички тях има връзка. 5 минути по-късно се оказа че още една бивша колежка познава другото момиче, за което мислех, че няма откъде пък да познава точно нея!
Споделих впечатленията си, за това как света е малък с колежката. Тя каза умислено - "Ами тя и София е малка". През главата ми мина - ама това са 1.5 милиона души! Как така се получава, защо толкова често си казвам "Светът е малък?", когато стана свидетел, на нещо такова.
Та дори на втория рожден ден на сайта се видях със един стар приятел, който не бях виждал от години. Той пък познава момиче на име Милена, което познавам покрай моята много добра приятелка Mishe. И те двамата бяха дошли. Пак си казах - бре, светът е толкова малък!
Онзи ден пък отивам на обяд в Холидей Ин в Бизнес Парка и в бусчето с журналисти един веселяк с когото завързах приказка. Той по едно време вика - аз съм приятел на Вампирското слънце. Стана весело.
Та се замислих. Защо е толкова малък света? 1.5 милиона души и все така става?
Отговорът дойде! Не е малък света, нито столицата е малка, малък е кръга на моите вкусове. Тоест, хората, които харесвам образуват една сфера, те пък се кефят на същите хора и се заобикалят с такива. И се получава един кръг от хора, които имат сходни вкусове. А този кръг не е 1.5 милионен, напротив, много малък е. Даже някак личен.
Пътувайки в тролея споделих това на колежката и тя се съгласи. И за да подкрепя тезата си казах: "Защо пък нямаме общи приятели строители или миньори? Или пък действащи адвокати, съдии? Явно те си имат свои си кръгове от приятели и техния малък свят е друг.".
Та така за малкия свят. Такъв е и BgLOG.net, който също се превърна в един малък свят, събрал хора с множество различни вкусове, но обединени от нещо. От идея, обединени от общество.
Вие как мислите? Правилна ли е теорията ми за малките светове?
Споделих впечатленията си, за това как света е малък с колежката. Тя каза умислено - "Ами тя и София е малка". През главата ми мина - ама това са 1.5 милиона души! Как така се получава, защо толкова често си казвам "Светът е малък?", когато стана свидетел, на нещо такова.
Та дори на втория рожден ден на сайта се видях със един стар приятел, който не бях виждал от години. Той пък познава момиче на име Милена, което познавам покрай моята много добра приятелка Mishe. И те двамата бяха дошли. Пак си казах - бре, светът е толкова малък!
Онзи ден пък отивам на обяд в Холидей Ин в Бизнес Парка и в бусчето с журналисти един веселяк с когото завързах приказка. Той по едно време вика - аз съм приятел на Вампирското слънце. Стана весело.
Та се замислих. Защо е толкова малък света? 1.5 милиона души и все така става?
Отговорът дойде! Не е малък света, нито столицата е малка, малък е кръга на моите вкусове. Тоест, хората, които харесвам образуват една сфера, те пък се кефят на същите хора и се заобикалят с такива. И се получава един кръг от хора, които имат сходни вкусове. А този кръг не е 1.5 милионен, напротив, много малък е. Даже някак личен.
Пътувайки в тролея споделих това на колежката и тя се съгласи. И за да подкрепя тезата си казах: "Защо пък нямаме общи приятели строители или миньори? Или пък действащи адвокати, съдии? Явно те си имат свои си кръгове от приятели и техния малък свят е друг.".
Та така за малкия свят. Такъв е и BgLOG.net, който също се превърна в един малък свят, събрал хора с множество различни вкусове, но обединени от нещо. От идея, обединени от общество.
Вие как мислите? Правилна ли е теорията ми за малките светове?
И ако всичко това е вярно, значи е съвсем нормарлно по природа, човек да срещне точно хората, за които си мечтае, харесва, обичат същите неща и т.н. В една книга на Паулу Коелю, мисля че беше в "Единайсет минути", но не съм сигурна, беше казано много добре: " Най-важните срещи са били уговорени от душите, още преди телата да са се видели. " :))))) За мен не е трудно да повярвам в това, защото усещам в сърцето си убеденост, че е така, но повечето хора държат на доказателства и искат да обяснят и най-съкровените неща с термините и формулите на точните науки. На моя поетичен дух такива неща му звучат малко некрасиво, но все пак вместо да се карам с хората, намирам доказателства за тезата си именно в тяхната точна наука и така поне постигаме разбирателство:)