Светът е изначално добър, човекът е изначално красив - може, може :)
Какво е реалност? Знам! Тръгвам от далече, но се надявам тази волност да ми бъде простена. На пръв поглед този въпрос няма място в това есе, но аз ще попитам отново - Какво всъщност е реалност? Живеем ли ние в реален свят? Дали клавиатурата, която в момента докосвам в действителност съществува? Хъм, казах докосвам. А, какво означава да докоснеш? Знам, звучи странно, но ако приемем материалистичното схващане за света, то ние никога не сме докоснали нещо! Всичко около нас е изградено от атоми и електрони. Всеки атом има своето електростатично поле. Тоест, на натискът който аз в момента упражнявам върху тези бутони ми отговаря електростатично поле, което не ми позволява аз в действителност да ги докосна. Интересно?!? Натискането на тези бутони дали е действителност или нищо повече от електрически импулси достигащи до мозъка ми? Електрически импулси каращи ме да мисля, че под ръката ми има нещо?
При положение, че не мога да кажа, че този свят съществува, че той е реалност как да определя дали той е добър? Добър, та и тази дума е нищо повече от субективно чувство. Хм, а какво да кажем за човек? Ако този свят не съществува – ние тук ли сме сега? Изначално красиви ли сме?
Може би, за да се опитаме да дадем каквото и да е определение ще трябва да приемем, че светът е нищо повече от проява на човешкото съзнание. Какво имам в предвид?
Физическа форма на водата лесно се адаптира към средата, в която се намира. Но не само нейната физическата форма се променя, а и молекулярната й структура. Енергията или вибрациите на околната среда са тези, които променят молекулярния строеж на водата. В този смисъл, водата не само има способността видимо да отразява околните предмети, тя отразява и молекулярното състояние на нещата.
Д-р Самару Емото визуално е документирал тези молекулярни промени във водата с помощта на фотографска техника. Той е замразил капчици вода и след това ги е изследвал под микроскоп. Неговите изследвания ясно показват различията в молекулярната структура на водата при различни влияния на околната среда.
Д-р Емото и негови колеги решили да проучат как нашите мисли и думи влияят върху необработена, дестилирана вода. За целта използвали думи, набрани на компютър, принтирани и след това залепени върху стъклото на бутилките, в които водата била държана в продължение на една нощ. След това тя била замразена и фотографирана.
Кристал от вода, която е била изложена на думите "Благодаря", написани на хартия и залепени на бутилката
Вода, която е била изложена на думите "повръща ми се от тебе. Ще те убия!" написани на хартия и залепени за бутилката
Снимките показват способността на водата да отразява всяка наша емоция и мисъл, сякаш е живо същество.
След като емоциите и мислите променят структурата на водата представете си какво се случва в тялото ни. Всичко, което мислим и изпитваме явно влияе върху нас. Но защо само върху нас? Та промяната на формата на водата не означава ли, че ние можем да променяме и света около нас? Т.е. ако ние смятаме, че светът е добър, той ще стане добър. Следователно всичко от което се нуждаем, за да направим света добър е самите ние да сме красиви, добри и да се освободим от всички лоши очаквания – тогава и заобикалящата ни среда се променя, ако съществува.
http://watermessage.hit.bg/
После ако имаш около час и 30 минути си намери този филм:
What The Bleep Do We Know
Научно популярен за квантовата механика - много интересен и променя изцяло възгледите за света - не че промени нещо при мен, но по принцип :)
А аз се бях отказала в началото само от заглавието - помислих, че пак е някое есеза училище :)
"Тоест, на натискът който аз в момента упражнявам върху тези бутони ми отговаря електростатично поле, което не ми позволява аз в действителност да ги докосна."
Нещо не я чатнах тезата: как доказват, че света не същевстува. Какво, като има електростатично поле? А и тия неща за водата ми се виждат шарлатанство. Какво, водата на интонацията ли реагира? Или разбира всички езици? Ако кажа много сърдечно и усмихнато "Ще те убия" - тогава как ще се кристализира?
Ще го прегледам този филм, като имам време. Интересно е.
А иначе - не смятам света за изначално добър. Как ще е добър? "Добър" е нравствена категория на човека. Вижте какво представлява живота: убиваш, за да живееш. Какво общо има това с доброто? Ако принципът беше на доброта, всички щяхме да сме зелени и да фотосинтезираме.
Красота: какво е красота? Това пак си е човешка категория. Функционалността и редът ни изглеждат красиви. (пак според мен).
Шогунче ще ти обясня за натиска довечера, че сега нямам време.
Каква беше изненадата ми от неговия отговор,ето какво ми отговори той:Всъщност,това направо препълни стека ми,предизвика разрушаването на важен адрес в паметта и като последствие..BDOS.
Което идва да покаже,че вътрешно имам инсталиран Windows,което само още повече засилва ужасното чувство на обреченост.
Аз бях в шах,и като една жена се опитах да се измъкна по следният начин,като отново пратих коментар:а всъщност,ако се опиташ за избягаш от автореферентността си-какво съм направила,какво не съм направила(това също е автореферентност),може би ще ми помогнеш да направя"малко бягство от натрапчивата мисъл за вина".
Оттогава не смея да давам такива"съвети"
Ссъ снимките е станало още по-яко!
И аз съм си мислила по въпроса, при положение, че сме "98% празно пространство" (може и да греша точното процентно съотношение) съществуваме ли всъщност? И какво всъщност е реалността?
Кефи ме как си завъртял и разнищил нещата!
От мен получаваш 6+! Но определено, ще се радвам ако го доразвиеш!
Доне си си бележника да ти пиша една шестица ;) плюс (6+)
А изначално - изначално не е нищо. Някакви стремежи само. Към развитие и ред. Един вид енергия във (все още) свободна форма. Като цяло тая енергия е нещо хубаво, защото тя е живота. Но да я наречеш чак пък "добро" е прекалено, защото това "добро" много ми мяза на краен резултат, а него "изначално" не го знаем.
@всички останали :)
Постарах се да вместя в леко промененото есе, отговори на всичките въпроси, които сте ми задали.
Светът е изначално добър, човекът е изначално красив
Какво е реалност? Знам! Тръгвам от далече, но се надявам тази волност да ми бъде простена. На пръв поглед този въпрос няма място в това есе, но аз ще попитам отново - Какво всъщност е реалност? Живеем ли ние в реален свят? Дали клавиатурата, която в момента докосвам в действителност съществува? Хъм, казах докосвам. А, какво означава да докоснеш? Знам, звучи странно, но ако приемем материалистичното схващане за света, то ние никога не сме докоснали нещо! Всичко около нас е изградено от атоми и електрони. Ръката ми е изградена от атоми, пластмасата на клавиатурата е изградена от атоми... Всеки атом има своето електростатично поле. Тоест, на натискът който аз в момента упражнявам върху тези бутони ми отговаря тяхното електростатично поле, което не ми позволява в действителност да ги докосна. Винаги между атомите остават няколко хилядни микрона разстояние. Интересно?!? Натискането на тези бутони дали е действителност или нищо повече от електрически импулси достигащи до мозъка ми? Електрически импулси каращи ме да мисля, че под ръката ми има нещо?
При положение, че не мога да кажа, че този свят съществува, че той е реалност как да определя дали той е добър? Добър, та и тази дума е нищо повече от субективно чувство. Хм, а какво да кажем за човек? Ако този свят не съществува – ние тук ли сме сега? Изначално красиви ли сме? Хм, ами изначално? Какво ще рече изначално – някой може ли да ми каже кога пък е това? Вчера, утре, преди хиляда години?
Може би, за да се опитаме да дадем каквото и да е определение ще трябва да приемем, че светът е нищо повече от проява на човешкото съзнание, като изключим от нашите представи времето. Какво имам в предвид?
Ще започна с един експеримент проведен от Д-р Масару Емото, но нека първо да поговорим за физическата форма на водата. Това жизнено важно вещество лесно се адаптира към средата, в която се намира. Но не само физическата му форма се променя, а и молекулярната й структура. Енергията или вибрациите на околната среда са тези, които променят молекулярния строеж на водата. В този смисъл, водата не само има способността видимо да отразява околните предмети, тя отразява и молекулярното състояние на нещата.
Д-р Самару Емото визуално е документирал тези молекулярни промени във водата с помощта на фотографска техника. Той е замразил капчици вода и след това ги е изследвал под микроскоп. Неговите изследвания ясно показват различията в молекулярната структура на водата при различни влияния на околната среда.
Д-р Емото и негови колеги решили да проучат как нашите мисли и думи влияят върху необработена, дестилирана вода. За целта използвали думи, набрани на компютър, принтирани и след това залепени върху стъклото на бутилките, в които водата била държана в продължение на една нощ. След това тя била замразена и фотографирана.
тук е втората картинка(скролни нагоре)
Вода, която е била изложена на думите "повръща ми се от тебе. Ще те убия!" написани на хартия и залепени за бутилката
По скептичните ще ме попитат – „На какъв език са написани думите?”, „Водата може ли да чете?”
Ще им отговоря по следния начин – какво значение има на какъв език са написани думите? Нима усмивката, която озарява лицето ни, не е същата като тази на негрите в Африка? Нима плачът на детето не е същият като този на детето в Япония? Всичко това е една емоция. Нима пишейки върху лист хартия не оставяме част от тази емоция на него? Не?!? Е, тогава защо е имало текстове, които ни натъжават и такива, които са ни карали да изпитваме радост, че живеем? Нали те са нищо повече от някакви си буквички събрани на едно място? Истината е, че в тези буквички е била закодирана една емоция и снимките, които д-р Емото прави, ясно показват способността човешката мисъл да влияе върху околната среда.
След като емоциите и мислите променят структурата на водата представете си какво се случва в тялото ни. Всичко, което мислим и изпитваме явно влияе върху нас. Но защо само върху нас? Та промяната на формата на водата не означава ли, че ние можем да променяме и света около нас?
През 1993г. Във Вашингтон, район Колумбия е проведен следният експеримент. 4000 доброволци от над 100 страни се събират за всекидневни, продължителни медитации в опит да намалят престъпността. Предварително е предсказано, че тя трябва да спадне с 25%. Тогава шефът на полицията казва:
- По скоро ще падне половин метър сняг това лято, отколкото престъпността да намалее!
Но по време на експеримента, наистина престъпността намалява с 25%. Показват данните на ФБР. Ще попитате как са успели да предвидят с колко процента ще спадне престъпността? Това предположение е била направено въз основа на други 48 експеримента с по-малък мащаб.
Този опит би трябвало да ни накара да си зададем следният въпрос:
- Мислите ни влияят ли на света, в който живеем?
Аз мисля, че да. Всеки един от нас влияе върху своята действителност, дори и когато се представяме за нейни жертви. Повечето хора не влияят съществено на заобикалящата ги действителност, защото не вярват, че могат. Ако повярваме със всяка наша частица от тялото ни, че можем да спрем движещ се куршум – какво ще стане? Аз казвам, че наистина ще го спрем! Само че това е, като положителното мислене – дефакто ние мислим положително само с един малък слой, с който прикриваме отрицателните си емоции или с други думи - един огромен пласт от негативно мислене.
Но, ако ние смятаме, че светът е добър, той ще стане добър. Следователно всичко от което се нуждаем, за да направим света добър е самите ние да сме красиви, добри и да се освободим от всички лоши очаквания – тогава и заобикалящата ни среда се променя, ако съществува.
Механизмите, чрез които можем да влияем на заобикалящата ни действителност с мисълта си, засега остават неизяснени, но това няма значение. Част от хората - като Шогун и аз в това число, сме виждали редица примери, които показват, че това е възможно.
И още - мисля, че енергията на добрите мисли е по-силна и е в състояние да неутрализира лошите влияния.