Светлина в мрака

Сега се сетих за метеорита, който видях и аз... Това никога няма да го забравя... Беше лято - сигурно Юли или Август... Учех за Тойфел през лятната ваканция денем, а вечер постоянно излизах някъде с приятели... Та това беше точно в една от тези вечери...прибирах се пеша от центъра към нас, и след като се бяхме разделили с другите, вече ми оставаха около 5 минути до вкъщи... Мислех си за живота, за бъдещето, за това какво ли ще е след като завършим...Дали всичко ще е същото...как ли ще се представя на изпита и ще ме приемат ли в Германия или ще уча в България нещо... Воъбще - въпроси много... Изведнъж нещо взе да пада от небето, като за момент, както беше нощ, всичко просветна и за момент стана светло като в бял ден...Не можете да си представите - 12 часа вечерта (или там някъде), а всичко да се вижда, все едно сега се е съмнало...След около секунда, две, пак беше нощ....Всичко стана много бързо, в момента даже не можах да го осмисля, но си пожелах да си взема изпита нормално, да ме приемат в Германия(може би защото това ми беше в главата тогава), а то взе че така и стана :)))

Да знаеш само как ти завиждам! Аз нищо не успях да видя. Казват, че когато луната свети ярко, няма как да се види. Ама направо го приех като лична обида, че нямах това удоволствие - да наблюдавам звездопад :) Предишните години все научавах за това по-късно или е било облачно. А тази година всичко уж си беше наред. Този метеорен дъжд, на Персеидите, обикновено бил най-силен през август.

 Еми, хайде де... Аз нищо не съм проучвал, не съм се интересувал, и взе че ми се случи такова нещо...Много хубаво беше... Желая ти от сърце и ти да видиш метеорит някой ден... И това, което си пожелаеш да се сбъдне

Благодаря ти! :)