Светлина

  Стоиш потънал в своите мисли, а около теб животът кипи. Във въображението ти светът е хармоничен, злото и доброто са ясно разграничени. Витаят фигури на доблестни рицари, нежни и красиви дами, зли или добри магьосници. Постъпваш винаги смело и правилно, а думите „чест”, „доблест”; „милосърдие”, „любов” са отпечатани в душата ти.

  А в действителност грозотата е навсякъде около теб. Ярки цветове вместо приятната мъгла, обгръщаща сънищата ти, стържещи звукове вместо приятна музика. Движиш се в сива джунгла, където царуват животински нрави и нищо не е такова, каквото изгежда. Животът – хората, животните и дори дърветата, машините, препуска, трепти и пулсира. Нещата просто ти се случват, а се осъзнаваш едва след това. Тръгнал си към определена цел, търсиш скритото и откриваш неочакваното. Вскидневно се бориш със злобата, безскрупулността, със собствените си недостатъци. Понякога случайно срещаш състрадание, доброта, истинско приятелство.

  Връхлитат те вълнение, любов, скръб.

  Нищо не е сигурно – утре може да те няма.

  Ако живееш в любов и себеотрицание обаче се сдобиваш с компас. Тръгнеш ли на сафари в джунглата с приятели, е много по-забавно.