Светлина
Много исках да напиша нещо в блога си точно днес, защото денят е специален!
Връщам се една година назад и си спомням с усмивка, че се завърнах - тук - мястото, което ме привлича и плаши едновременно.
Сега е различно.
Защото измерението е ново.
Защото от едната страна е любовта, а от другата самодоволно-предизвикателно ни се усмихва животът. Точно толкова дързък и изпълнен, колкото е необходим, за да измери реакциите ни. Пожелавам си победата ми да е заслужена. Усмивката ми - стопляща. А, ръцете - даващи. Да опазя сърцето си чисто, защото там са изворите на живота. И да живея дните си дадени ми от Господ. За цялата тази една победоносна година, в която израстнах:
(Мъничко пооправих резюмето, дето се показва на главната страница :))
Пожелавам ти винаги да имаш пред себе си пътеводната светлина на късмета!
Гледам снимките и се усмихвам, защото се сещам за Бобо - колко много обича водата. Я сега колко много вода има около него :)...
Точно така, днес имам рожден ден! :-)
Благодаря ви, Манка, Галя и Ела!
Всъщност, Манка е точно обратното - нямам душевен мир, защото ми е много, много трудно в момента, но го търся с всичко в мен. Всеки ден изниква нова и нова ситуация, която ме тренира да постъпвам различно от обичайните ми реакции. И е истинско щастие, че до мен (виртуално) е моята мъдра приятелка - Светла (на която нарекох поста си Светлина). И без нея нямаше да се пречупя, но усещането, че не си сам и някой точно те разбира, е голяма подкрепа.
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, DARLA!
Пожелавам ти животът ти да е пълен с такива красиви рози като тези, които ти подарявам виртуално!
И нека около теб и семейството ти винаги да има много Cветлина, слънце и топлина!
S pozdrav! ;-)))
Благодаря ти за искреното откровение...
Ако искаш опирай се и на мен в трудни моменти, ако ми вярваш...
За трудностите само вяра и молитва ще ти помогнат заедно с добрите ти навици да мислиш правилно и да не се страхуваш от нищо.
http:///www.vbox7.com/play:a0290858
Голямо приключение си е това, голям адреналин - ей така да се вдигнеш с децата и една пътна чанта (образно казано) и да отидеш на другия край на земята. Изгледах ти фото галерията. Очаквах да видя красивите плажове, и хубавата природа, обаче архиътектурата ме изуми. Изобщо не очаквах, че е толкова крсива, и в такъв стил. Надявам се, че животът ти е комфортен и удобен.
Беше споменала, че си търсиш работа. Чудех се дали си си намерила. За чуждите езици, за които беше споменала, че трябва да учиш допълнителни към тези, които знаеш - не е проблем изобщо: един чужд език на ниво "перфектно" преспокойно се научава за 2 години, а на работно ниво - за година и даже по-бързо.
От сърце ти желая щастието да не си тръгва от твоя екзотичен остров.Благодаря ти, Нели за всички думи, които си ми написала!
За работата - още се предлагам, така да се каже. :-) Но, хубавото е, че от днес стартираме със съпруга ми собствена дейност. Това е идеалната позиция, която би ме удовлетворила, защото аз ще си организирам и движа всичко, а в това ме бива. :-) Още сме в самото начало, дори и не мога да го нарека бизнес. :-) Важното е да потръгне и да го развием!
Да, щастлива съм тук, защото съм с най-значимите хора - съпругът ми и децата. Ако всички сме здрави благоденствието ни ще е пълно. И трябва да ти призная, че никак не ми беше лесно в първите три месеци, е, слава богу вече стресът е овладян. Приятели още нямам тука, затова и общувам активно с тези от България. Уви - само виртуално. Тук срещам много мили и доброжелателни хора и много позитивно отношение. Може би съм им симпатична, може и по принцип местните хода да са отворени към чужденците. Тъгувам за България, за всичко, което оставих тук, за близките ми, за скъпи хора. За изборът ми ти много приятелски си се изказала, де да бяха така мили и близките ми, които ме обвиниха в какво ли не. Зная - страшничко им се стори и като хора, които залагат само на сигурното моето решение беше крайно неразумно и рисковано. Може би... Времето ще покаже. Аз направих, каквото трябва, пък да става каквото ще! :-)