Светкавици
Светкавици
На Весо (почивай в мир приятелю)
Отключвам вратата и влизам в малката си уютна ергенска квартира. В момента имам нужда от душ и от едно питие за отпускане. Влизам в банята, пускам топлата вода и се отдавам на меките ласки на водата. Обожавам водата. Тя сваля огромна част от напрежението натрупано през деня. Тялото ми жадно поема влагата, кожата се отпуска и се наслаждава с всяка една от порите си на цялото това блаженство. Удоволствията трябва да са кратки, за да им се наслаждаваме силно, отново и отново. За това спирам душа, изтривам се хубавичко, навличам стария си мек халат и се отправям към хола. Камината вече се е разгоряла. Замислям се, че съвременният свят е изключително напреднал. Мога да настроя всичко в малката си квартирка. Кога да се пали камината, кога да е готово яденето, кога да изпере пералнята ми. Какво ли още може да измисли съвременната наука? Май няма какво повече да се желае. Някои казват, че живея на ръба. Трупам пари за новия си , моя си апартамент, който да бъде обзаведен с още по-модерна техника. Купувам си скъпи костюми, а почти нямам дънки и фланелки, защото съм на работа 7 дни седмично. Рядко излизам по заведения, а единствените почивни дни, които взимам предпочитам да прекарам в луксозен 5 звезден хотел в чужбина. Но май и това не ми се е случвало от 5 години. Аз обаче харесвам живота си.Все пак всичко е пред мен. Ще поработя здраво още няколко години и след това ще намаля темпото. Та целият живот е все още пред мен, аз съм само на 38 години.
Преди 5 седмици срещнах едно момиче. Не съм бил с жена от 2 години. Нито една не издържа на натоварения ми работен график. А в момента мисля че я обичам. Тя е прекрасна, с тъмни непокорни очи и кашмирена коса. Усмивката и може да озари небето в безлунна нощ. От 5 седмици се усмихвам все повече и постоянно мисля за нея. Дали тя ще издържи, дали аз ще издържа да не съм с нея денонощно? Не, не трябва да се влюбвам, животът ми е толкова удобен и спокоен.
Сипвам си една чаша малцово уиски и запалвам една от любимите си пури. Това са моите 30 минути, които ме зареждат за следващия ден.
Лампичката на телефона мига усилено, 5 нови съобщения на телефонния секретар. Хм, никога не е имало толкова много обаждания докато ме няма. Пускам го на прослушване и сядам в тежкия си люлеещ се стол пред камината.
“Вие имате 5 нови съобщения. Съобщение едно – понеделник , 15часа и 27 минути”
“Здравей – кадифеният й глас ме кара да потръпна, усещам с цялото си тялокак ми липсва. - сигурно още не си се прибрал от работа, пък едва ли скоро ще се прибереш. А тук вече се стъмни. Страшно много ми липсваш, искам да чуя гласа ти, но за съжаление ме посреща тази ужасна железария. Започвам да мразя командировките си, а сме заедно само от 5 седмици. Преди обожавах да пътувам и нищо не ме теглеше към смогавия мръсен град, а сега усещам, че цялото ми същество крещи от желание да се върне там, при теб… (тишина и усещане за сълзи)… искам само да знаеш, че ми липсваш, мисля че се влюбвам в теб със страшна сила. Целувам те. Аз.”. Щрак.
Навън задуха силен вятър, май ще вали. Обичам когато вали и ставам да отворя прозореца, някъде далеч се виждат отблясъците на приближаващата се буря. Вятърът върти изпокапалите есенни листа. Типично ноемврийско време, усеща се приближаването на зимата, а есента все още не иска да си отиде.
“Съобщение 2 – понеделник 16ч и 12 минути”
“ Здрасти Вес. Сигурно ти е свършила батерията на мобилния телефон, защото не мога цял ден да се свържа с теб. А и днес обикаляш клиенти цял ден – школуваният глас на шефа ме кара да се усмихна. Голяма лисица е той, един от най-добрите търговци на света. Може да продаде и горски ягоди на някоя мечка. И въпреки, че вече отдавна се занимава само с най-големите и ключови клиенти, които са само 2ма, винаги успява да те накара да се усещаш важен. – имам страхотна новина за теб. Днес бях в централата в Париж, резултатите които си постигнал за фирмата за последната една година са зашеметяващи. Шефовете са изключително доволни и те правят шеф на отдел продажби. 80% увеличение на заплатата плюс 5 цифрен бонус. Какво ще кажеш, не е ли прекрасно, заемаш моето място…(усещане за усмивка под мустак)… но от мен няма да се отървеш толкова лесно разбира се, аз ставам изпълнителен директор. Утре вечер се прибирам и в сряда в 9 сутринта да си в кабинета ми за да ти разкажа туй-онуй за професията. Браво мойто момче, заслужаваш си всяка стотинка, гордея се с теб” Щрак.
Мдаааааа, страхотна новина. Точно 5 цифрената сумичка не ми достигаше за покупка на апартамента, пък ако първата цифричка не е единица, ще има и за част от любимите ни мъжки играчки – всякаква техника. Отпускам се доволен назад и отпивам с наслаждение от уискито. Еееех, колко е хубав живота.
А навън се чува тътенът на приближаващата се буря.
“Съобщение 3 – понеделник 16ч и 45 минути”
“Здравейте, обажда се брокерката на недвижими имоти. По повод последният апартамент който харесахте. Собствениците са съгласни да намалят цената с десет хиляди. Прекрасна новина нали? Обадете ми се утре в офиса за предварителния договор. Честито, ще имате страхотен апартамент за какъвто сам казахте, че сте мечтали” Щрак.
Хм, днес определено ми върви. Апартаментът е прекрасен, на последния етаж срещу градския парк. Огромна тераса със зимна градина, пет обширни стаи, невероятна гледка. Това наистина ще е моят апартамент. Най-после, най-после. Прекрасно е.
Една огромна светкавица прониза нощното небе. Започнах да броя. Едно. Две, три, четири пет, шест, седем. Буууум. Гърмът беше все още доста далеч, но вятърът напомняше че една от последните есенни бури е много близо.
“Съобщение 4 – понеделник 19ч и 10 минути”
“Здравей, пак съм аз – отново потръпнах от този прекрасен мек тембър. – не мога да заспя и си мисля за теб. Толкова много ми липсваш, че ми иде да ревна. Нямам търпение да се прибера. Но да знаеш, в четвъртък се прибирам и тогава ще си само мой. Обичам те. Сега осъзнах, че всъщност страшно и безумно много те обичам. Не мога да си представя вече живота без теб. Целувам те много нежно. Лека нощ, любов моя” Щрак
Лека нощ съкровище. И аз те обичам. Надявам се скоро да заживеем заедно и да не се налага да се прибираме сами в малките си квартири. Толкова е хубаво когато сме заедно. Животът е толкова прекрасен. Искам да сме заедно, искам да остареем заедно
Навън заваля. Дъждът барабани по паважа и ламарината на прозорците. Леко полеко се усилва и реки потичат по улиците. Моя малка ноемврийска Венеция.
“Съобщение 5 – понеделник 21ч и 0 минути”
“Здравейте, обажда се вашият доктор. В момента дойдох на дежурство и виждам, че са донесли резултатите Ви. С огромно съжаление трябва да Ви съобщя, че имате злокачествен тумор, който не може да бъде опериран или лекуван. Остават ви 2 месеца живот. Наистина съжалявам, обадете се утре да поговорим.” ЩРААААК.
Светкавицата проникна в мозъка ми и ме заслепи. Изпуснах чашата. 2 месеца живот? Безнадеждно е? БУУУМ – гръмотевицата падна точно до блока. Прозорците се счупиха и хиляди парченца стъкло полетяха към пода. Върху тях се срутиха парченцата от моя живот. А щастието се издигна над мен и изхвърча от освободения прозорец, гмуркайки се в калта на оттичащите се локви…
Adam Skitnik
На Весо (почивай в мир приятелю)
23.00 часа.
Отключвам вратата и влизам в малката си уютна ергенска квартира. В момента имам нужда от душ и от едно питие за отпускане. Влизам в банята, пускам топлата вода и се отдавам на меките ласки на водата. Обожавам водата. Тя сваля огромна част от напрежението натрупано през деня. Тялото ми жадно поема влагата, кожата се отпуска и се наслаждава с всяка една от порите си на цялото това блаженство. Удоволствията трябва да са кратки, за да им се наслаждаваме силно, отново и отново. За това спирам душа, изтривам се хубавичко, навличам стария си мек халат и се отправям към хола. Камината вече се е разгоряла. Замислям се, че съвременният свят е изключително напреднал. Мога да настроя всичко в малката си квартирка. Кога да се пали камината, кога да е готово яденето, кога да изпере пералнята ми. Какво ли още може да измисли съвременната наука? Май няма какво повече да се желае. Някои казват, че живея на ръба. Трупам пари за новия си , моя си апартамент, който да бъде обзаведен с още по-модерна техника. Купувам си скъпи костюми, а почти нямам дънки и фланелки, защото съм на работа 7 дни седмично. Рядко излизам по заведения, а единствените почивни дни, които взимам предпочитам да прекарам в луксозен 5 звезден хотел в чужбина. Но май и това не ми се е случвало от 5 години. Аз обаче харесвам живота си.Все пак всичко е пред мен. Ще поработя здраво още няколко години и след това ще намаля темпото. Та целият живот е все още пред мен, аз съм само на 38 години.
Преди 5 седмици срещнах едно момиче. Не съм бил с жена от 2 години. Нито една не издържа на натоварения ми работен график. А в момента мисля че я обичам. Тя е прекрасна, с тъмни непокорни очи и кашмирена коса. Усмивката и може да озари небето в безлунна нощ. От 5 седмици се усмихвам все повече и постоянно мисля за нея. Дали тя ще издържи, дали аз ще издържа да не съм с нея денонощно? Не, не трябва да се влюбвам, животът ми е толкова удобен и спокоен.
Сипвам си една чаша малцово уиски и запалвам една от любимите си пури. Това са моите 30 минути, които ме зареждат за следващия ден.
Лампичката на телефона мига усилено, 5 нови съобщения на телефонния секретар. Хм, никога не е имало толкова много обаждания докато ме няма. Пускам го на прослушване и сядам в тежкия си люлеещ се стол пред камината.
“Вие имате 5 нови съобщения. Съобщение едно – понеделник , 15часа и 27 минути”
“Здравей – кадифеният й глас ме кара да потръпна, усещам с цялото си тялокак ми липсва. - сигурно още не си се прибрал от работа, пък едва ли скоро ще се прибереш. А тук вече се стъмни. Страшно много ми липсваш, искам да чуя гласа ти, но за съжаление ме посреща тази ужасна железария. Започвам да мразя командировките си, а сме заедно само от 5 седмици. Преди обожавах да пътувам и нищо не ме теглеше към смогавия мръсен град, а сега усещам, че цялото ми същество крещи от желание да се върне там, при теб… (тишина и усещане за сълзи)… искам само да знаеш, че ми липсваш, мисля че се влюбвам в теб със страшна сила. Целувам те. Аз.”. Щрак.
Навън задуха силен вятър, май ще вали. Обичам когато вали и ставам да отворя прозореца, някъде далеч се виждат отблясъците на приближаващата се буря. Вятърът върти изпокапалите есенни листа. Типично ноемврийско време, усеща се приближаването на зимата, а есента все още не иска да си отиде.
“Съобщение 2 – понеделник 16ч и 12 минути”
“ Здрасти Вес. Сигурно ти е свършила батерията на мобилния телефон, защото не мога цял ден да се свържа с теб. А и днес обикаляш клиенти цял ден – школуваният глас на шефа ме кара да се усмихна. Голяма лисица е той, един от най-добрите търговци на света. Може да продаде и горски ягоди на някоя мечка. И въпреки, че вече отдавна се занимава само с най-големите и ключови клиенти, които са само 2ма, винаги успява да те накара да се усещаш важен. – имам страхотна новина за теб. Днес бях в централата в Париж, резултатите които си постигнал за фирмата за последната една година са зашеметяващи. Шефовете са изключително доволни и те правят шеф на отдел продажби. 80% увеличение на заплатата плюс 5 цифрен бонус. Какво ще кажеш, не е ли прекрасно, заемаш моето място…(усещане за усмивка под мустак)… но от мен няма да се отървеш толкова лесно разбира се, аз ставам изпълнителен директор. Утре вечер се прибирам и в сряда в 9 сутринта да си в кабинета ми за да ти разкажа туй-онуй за професията. Браво мойто момче, заслужаваш си всяка стотинка, гордея се с теб” Щрак.
Мдаааааа, страхотна новина. Точно 5 цифрената сумичка не ми достигаше за покупка на апартамента, пък ако първата цифричка не е единица, ще има и за част от любимите ни мъжки играчки – всякаква техника. Отпускам се доволен назад и отпивам с наслаждение от уискито. Еееех, колко е хубав живота.
А навън се чува тътенът на приближаващата се буря.
“Съобщение 3 – понеделник 16ч и 45 минути”
“Здравейте, обажда се брокерката на недвижими имоти. По повод последният апартамент който харесахте. Собствениците са съгласни да намалят цената с десет хиляди. Прекрасна новина нали? Обадете ми се утре в офиса за предварителния договор. Честито, ще имате страхотен апартамент за какъвто сам казахте, че сте мечтали” Щрак.
Хм, днес определено ми върви. Апартаментът е прекрасен, на последния етаж срещу градския парк. Огромна тераса със зимна градина, пет обширни стаи, невероятна гледка. Това наистина ще е моят апартамент. Най-после, най-после. Прекрасно е.
Една огромна светкавица прониза нощното небе. Започнах да броя. Едно. Две, три, четири пет, шест, седем. Буууум. Гърмът беше все още доста далеч, но вятърът напомняше че една от последните есенни бури е много близо.
“Съобщение 4 – понеделник 19ч и 10 минути”
“Здравей, пак съм аз – отново потръпнах от този прекрасен мек тембър. – не мога да заспя и си мисля за теб. Толкова много ми липсваш, че ми иде да ревна. Нямам търпение да се прибера. Но да знаеш, в четвъртък се прибирам и тогава ще си само мой. Обичам те. Сега осъзнах, че всъщност страшно и безумно много те обичам. Не мога да си представя вече живота без теб. Целувам те много нежно. Лека нощ, любов моя” Щрак
Лека нощ съкровище. И аз те обичам. Надявам се скоро да заживеем заедно и да не се налага да се прибираме сами в малките си квартири. Толкова е хубаво когато сме заедно. Животът е толкова прекрасен. Искам да сме заедно, искам да остареем заедно
Навън заваля. Дъждът барабани по паважа и ламарината на прозорците. Леко полеко се усилва и реки потичат по улиците. Моя малка ноемврийска Венеция.
“Съобщение 5 – понеделник 21ч и 0 минути”
“Здравейте, обажда се вашият доктор. В момента дойдох на дежурство и виждам, че са донесли резултатите Ви. С огромно съжаление трябва да Ви съобщя, че имате злокачествен тумор, който не може да бъде опериран или лекуван. Остават ви 2 месеца живот. Наистина съжалявам, обадете се утре да поговорим.” ЩРААААК.
Светкавицата проникна в мозъка ми и ме заслепи. Изпуснах чашата. 2 месеца живот? Безнадеждно е? БУУУМ – гръмотевицата падна точно до блока. Прозорците се счупиха и хиляди парченца стъкло полетяха към пода. Върху тях се срутиха парченцата от моя живот. А щастието се издигна над мен и изхвърча от освободения прозорец, гмуркайки се в калта на оттичащите се локви…
Adam Skitnik
Коментари