Сватбата на Женка и Цецо

Хубаво беше! И като го казвам, наистина го мисля! Атмосферата беше празнична, щастлива, вълнуваща, булката беше усмихната и красива, всички бяха доволни и радостни. Но да разкажа всичко отначало :)

С Кирил станахме към 10 с цел да се оправим до 14 и да отидем да вземем техните от хотела (подписването беше в 16). Обаче забравихме за наличието на Ясен (съквартирант и  много добър приятел на Кирил), който седна при нас на масата да си пием кафето заедно и започна с неговите характерни лафове, лиготии и майтапи. Смеехме се и от дума  на дума решихме да изиграем един Scrable. След кaто се насмяхме на воля на опитите на Ясен от една дума да направи 4 (пример: сладкар-сладкарче-сладкарчета-сладкарчетата) и да упетори резултата си, видяхме с ужас, че е вече близо 13 часа. Скочихме на крака и в следващия един час се къпахме-обличахме-гримирахме(аз)-гледахме в огледалото-нервничихме. Едновременно. Грозна гледка. В крайна сметка аз ревнах, защото си скъсах чорапогащника на пръстите на краката и на коляното.. Не че имаше значение - полата ми е дълга  - но се наложи да си сложа ботушите на голо, а това е болезнено... Както и да е, в 14.10 гордо се изнесохме от квартирата (поне аз - Кирил си беше по дънки, макар и избръснат - костюмът му беше в хотела и щеше да го облече там) под одобрителният поглед на Ясен.
В хотела ни посрещнаха родителите на Кирил - вече стегнати и готови за сватба, както и порядъчно развълнувани (Женка е по-малката им племенница) И тръгнахме към гражданското, като преди това се снимахме пред хотела:














Снимката е леко размацана, защото ни снима бащата на Кирил, а той е леко недоскив...
После се метнахме на едно такси и благополучно пристигнахме в ритуалната зала в Красно село - където 3 булки си чакаха реда :)) С Кирил упорито ги изгледахме една по една, за да се убедим, че никоя от тях не е нашата. Но не стана нужда да чакаме дълго - след около 10 минути се зададе колата на Цецо от вътрешността на която въодушевено махаше красивата булка Женя :)
Последва подписването, където родителите на Цецо и бащата на Женка, както и баба Ани и бащата на Кирил за пръв път се просълзиха сериозно. Младоженците пък изглеждаше че искрено се забавляват, особено при малката битка, която настъпи при въпросното настъпване :)) така и не разбрахме кой-кого, но и се ритаха доста ожесточено в един момент :)) Ето я и първата им целувка:


 Снимката е малко лоша, защото бяхме доста назад, а моят фотоапарат се скапва от приближаването...








А тук - пред гражданското :)))))













Следваше църквата. Дотам се придвижихме с колата на Аца (Светлана) - голямата сестра на Женка. Така се запознах с най-малкия сватбар на събитието :))


 А именно - Валентин - 11 месечният син на Ацето :) Той е голям сладур и разбойник, с невероятни сини очи. Още като ме видя се лепна за мен и не ме остави докрая на вечерта :)) На тази снимка гледа към мен,докато Киро го снимаше :)) Защо привличам така малките деца и аз не знам. Дали не усещат влажният майчински поглед с който ги гледам?

В църквата беше също вълнуващо и красиво.
А ето снимка на булката с малкия шафер след церемонията :)
 


 Той си умираше да ходи - това ново предизвикателство за него - и почти изрита бялата рокля на леля си, докато успея да го снимам :) тя обаче реагира на всичко със смях :)




Ресторанта беше в същия хотел, където бяха настанени родителите и бабата на Кирил. Всичко беше приготвено много красиво и празнично. Изчакахме младоженците и туптящи сърца. Знаете , че при влизането на младоженците в ресторанта според традицията има едни много кахърни слова, които се редят докато двамата вървят напред. Пример: "Стъпвай, пристъпвай хубаво булче, стъпвай пристъпвай, назад не гледай... Днес се разделяш със свидна майчица.." и т.н. или друг пример: "Ела се вие превива, мома се с рода прощава.. "Прощавай мале и тате, и вие братя и сестри... " и после имаше един убийствен момент: "А ти майчице, цветето да ми поливаш, сутрин с росна водица, а вечер, мале, със сълзи..."
Винаги рева на тия редения, даже си мисля отсега как на моята сватба ще има да си размазвам грима ...
На тази сватба обаче, по молба на сестрата и бащата на Женка, това отсъстваше. Причината е, че преди 7 години майката на Женя и Светлана (сестра на бащата на Кирил, дъщеря на баба Ани) е починала...  Те не искаха нито Женя , нито баба Ани да се разстройват от тия тъжни слова, като и без това при спомена се натъжават достатъчно...
А Женка беше много смела и храбро пристъпи, хванала здраво ръката на Цецо, вече като омъжена жена...

На самото тържество беше голям купон :)) Като изключим разбира се факта, че краката ми тупкаха от болка при всяко по-рязко движение, както и че Кирил недоволстваше, защото не му даваше сърце да пуши пред баба Ани и техните :))))
Ето ме мен със щастливо гукащия мъник Вальо :))



Голямо ангелче е :))










А ето ги и младоженците с баба Ани, едва сдържаща сълзите си.














Всички останали снимки може да намерите тук.

Обичам сватби :)) И искам тази година да ида поне още на една ! Така ме зареждат с позитивна енергия...