Сбогом, учителко

Вчера в съня си е починала една от любимите ми учителки, която беше неизменна част от моя живот цели 4 години, докато учех в гимназията. Поради здравословни причини днес не успях да отида на погребението й, затова ми се иска да напиша нещо за нея тук.. Иска ми се да вярвам, че ще чуе думите ми ще стигнат до нея, където и да е сега.

Г-жа Катя Каменова преподаваше физика. Предмет по който бях отчайващо слаба. Тя беше страшилище за такива като мен, защото изискваше много, тормозеше, изпитваше и нямаше милост (привидно). Още помня начинът по който казваше името ми: "Ученичката Цветомира Петрова!!!" Бр! :) Така изпитваше - гледаше в дневника и казваше "Ученикът/ученичката еди-кой си (задължително с фамилията). Голям страх падаше в часовете й, но и голям смях :) Имаше уникално чувство за хумор и лафовете които ръсеше със задължителните свъсени вежди и заплашителен поглед успяваха да ни разсмеят дори в най-трудните моменти.
И ни помагаше. Даваше шанс дори на най-слабите ученици, стига да имат желание. Аз, която бъкел не разбирам от физични задачи имам петица при нея! Видеше ли обаче, че някой го мързи, беше безмилостна! Затова я уважавах. Имаше стил. По време на часовете беше строга и непреклонна, но след часа често оставаше и си говореше съвсем простичко и приятелски с нас. Интересуваше се от проблемите и вълненията ни. Беше добър човек.

И няма да я забравя. Такъв уникален човек не се забравя - едновременно да имаш респект от нея, да се страхуваш дори, да я уважаваш и в същото време да я обичаш заради невероятното чувство за хумор и за философията й в живота.
Жалко е, че си отиде млада (ненавършила дори 50). Можеше да даде още много от себе си. Сигурна съм, че всичките й ученици ще я помнят дълго, много дълго... Аз самата винаги ще я обичам и помня.

Сбогом, учителко. Прости !













(последната ми снимка с г-жа Каменова, 24 май 2006 година, на завършването на тазгодишните абитуриенти. Тя е в средата на снимката между мен и Емилия)