Сбогом, Джефи
Както бях писал, преди пет дена кучето ми изчезна. Днес, за съжаление, безпокойството и неизвестността свършиха. Приятелката ми се обади и ми каза, че го е видяла мъртъв. Нападнат е бил от кучета и очевидно е умрял от студ и кръвозагуба. Загубих най-верният си приятел, който никога не ме е предал; който винаги бе до мен когато бях тъжен или угрижен. Животът продължава, но знам че никога няма да го забравя. Знам, че сега е на по-добро място и спи спокойно свит на клъбце. Спи спокойно, миличък. И ако можеш, кажи някоя добра дума и за мен там, горе.
Съжалявам. Изживях го през миналата седмица. Изчезна в неделя и се появи чак в петък. В понеделник го видели след някаква кучка.
Не вярвах, че ще ми бъде толкова гадно.
Дали ще изгубиш човек-приятел или любимото си куче е еднакво тъжно. И в двата случая човек се чувства самотен, изоставен, едва ли не предаден.Изчезнала е част от така необходимата ни безусловна любов......
Но, казват лекувало времето......
Може би ще дойде моментът, когато друга мила муцунка, друг светнал поглед и друго влажно и грапаво езиче ще заместят безвъзвратно загубените......
Тази загуба не бива да се приема за край на всякаква привързаност към кучета. Ако беше така, нещастната или трагична любов трябваше да затваря вратите за нови влюбвания. А това не е така.......:-)
Преди празниците имах един случай... забутах се по прохода Шипка през нощта, в мъгла и проливен дъжд. Ако не си минавала през Шипка, виж го на картата. Прилича на чиния със спагети. И това нещо трябваше да го мина с пълен до горе камион (40 тона, 18 метра). А за да станат нещата по-интересни -- не бях минавал през тоя проход никога! В един момент -- кълна се, това е било първия случай в живота ми, -- буквално се разтреперих от страх. Рекох си "Ако ще се мре, тук ще е!" И най-интересното е, че не мислех за майка си.
На нея ще й кажат "Госпожо, синът ви е умрял на прохода Шипка. Въпреки че е бил затворен за товарни автомобили (аз не го знаех, `щото шефът се скъпеше да купи радио за камиона), той е решил да кара през него. Можете да вземете тялото утре от моргата в Габрово." Не, единственото, което си мислех, беше "Джефи ще си помисли, че вече не го обичам." На Джефи кой ще му каже че съм умрял?
Това ми напомни... три часа преди това спрях на язовир Жребчево. Там е невероятна красота. Ама това е тема на друг разговор. Само не спирай на турския мотел преди Паничерево. 1.5 литла минерална вода 3 лева... няма да стане!
Но пък може би с преселването си Джефи е направил последното добро дело,ще спасиш друго куче и ще му дадеш дом,когато решиш че си готов за това
"Намерих те бездомен и дадох ти подслон,
игрив и весел беше ,че имаш вече дом,
но уви,когато беше най-красив
отиде си безшумно тъй както бе дошъл
и всички ни остави за тебе да тъжим."
п.п. как може да слагате плюсове на един така тъжен повод?
Благодарен съм на приятелката ми, че се обади. Така можах да се погрижа за него, да не се тревожа че е страдал, и най-важното -- да си взема сбогом и за последно да го потупам по гърдичките както обичаше.
Ще си взема друго куче, но не какво да е. Ще прибера това, което ме избере, както Джефи ме избра. Не знам дали ви се е случвало, но при мен е доста често -- всички кучета идват да ги галя, но някои просто тръгват по мен, скимтейки, сякаш се молят да из стана стопанин. Когато отново се харесаме с някое животинче, ще го прибера. Джефи не бе ревнив, и знам че това би било желанието му.
Най-важното -- ще се постарая да не тъгувам. Когато бях тъжен той страдаше с мен и тикаше муцунка в лицето ми за да ме развесели. Дойде когато имах нужда от приятел и прекара целия си живот в стремеж да ме избави от тъгата. Дължа му поне това.