Сапунени мехури

Сънувах сапунени мехури. Отразяваха се в повърхността на едно езеро. Езерото се беше родило от пръста на един голям бог. Не, че туй има нещо общо с балона, който детето гонеше по улицата. И онзи гневен шофьор! Скърцащите спирачки и някакво неясно възклицание от случайна минувачка.. И аз. Спя в автобуса и сънувам сапунени мехури. Малко съм объркана. Седящият до мен чете във вестника за 'мъж се застреля рано сутринта в...' Някои тежко приемат истината. И аз трудно се примирих, че Дядо Мраз не съществува... И всичките тия лампички, дето още не са ги свалили от дръвчетата около Попа са лъжи! Не знам защо не е весело. Тъжно е. Сапунените ми мехури се удавиха във въпросното езеро.. Пустота. Даже и автобусът се поизпразни. Почти съм до последната спирка. Там ли е краят? На кое? И тая история с боговете ме обърква. Нищо и всичко. Колко е отвлечено! А мехурите какви са кристално ясни... Но вече ги няма. И детето с балона остана някъде много далеч. Не е добре.