Самота

Крачех по заледените улици на града, който бе попаднал в зимния капан. Беше ме страх да плача поради няколко причини. Едната бе че не исках хората да ме сметнат за луда, а другата бе че имах чувството че ако една сълза потече от окотоми ще се превърне в ледена висулка, която ще пореже зачервените му от студа бузи. На няколко пътис е опитах да се затичам но леки подхлъзвания ме накараха да спра с опитите, а и нямаше закъде да бързам. В момента не исках нищо от света ... освен може би да се скрия от самия него ... от всеки един любопитен поглед, от всеки един присмех ... от всичко.

Още по темата

Бяла тишина BgLOG.net · 17.01.2007 · ghoster В бялото поле сред рошави дървета те видях за последен път. Ти стоеше там сама, а дърветата протягаха клоните си към теб. Опитах се да те извикам, но от устата ми не излезе и звук. Опитах се да се затичам към теб, но краката ми бяха като приковани. Стоях там като камен… Мокри улици - Lost in reflection BgLOG.net · 10.12.2007 · Teri Бях на един коктейл и след първия час си тръгнах. Излязох от Военният клуб, нахлупих на ушите верния MP3 плеър, сложих ръце в джобовете и започнах да вървя. Излизайки усетих завист в една минувачка, която носеше картонено пликче Gucci. Така и не разбрах защо. По пътя г… Чаровница BgLOG.net · 23.11.2005 · BasiDi *** на едно слънчево момиче Чаровнице моя аз те сънувам за теб аз мечтая и тебе жадувам твоята усмивка и ласките нежни твоето "Обичам те!" и твоето "Къде си?" Тук съм наблизо И аз те обичам! Усмихни ми се само към теб да затичам...