Самота.....................
Една безкрайна самота е налегнала в душата ми-сякаш черна пропаст зее там.Имам всичко,а всъщност нямам нищо-сълзите ми напират,но не мога да заплача.Самотата ме убива бавно-сякаш гледаш едно диво цвете сред природата,което ден след ден увяхва.Може би аз понякога самотата лекува,но в повечето случаи често ме депресира.Всъщност аз самата така съм си избрала-усещането да се чувстваш някак си не на място в обществото,да си там като присъствие,а не като дух не би могло да се опише.Гледаш безцелно и търсиш нещо,което би те накарало да почувстваш че си жив.Е аз не мога да го намеря,но престанах и да го търся........................"Борбата е безмилостно жестока,борбата както казват е епична-аз паднах друг ще ме смени и толкоз,какво тук значи някаква си личност".............................................Все пак остава надеждата...............................
Миличка, когато на мен ми кажат за нещо, че с всички е така, от това изобщо, ама изобщо не ми става по-добре. Затова и аз не обичам да изтъквам това като аргумент, че такова състояние е в реда на нещата.
Обаче с времето човек се научава да го приема това състояние. И даже да му радва. Честно - радва му се. И има за какво. Ако това те утешава. Както казваше Уили от "Алф", "Един ден ще разбереш. [Пауза] Е, няма да е утре..." И точно в това е проблемът, знам: че няма да е утре.