Самоанализа

Стоя вече 15 минути пред компютъра и разглеждам безцелно, зачитам се тук там в нечий блог и ми се иска да пиша. Чета една книга (когато се движа) на Ерих Фром за самоанализата. Там освен за сложността на метода, той говори и за неговата полза. Един вид, че човек познава света, ако познава себе си, но не това, което е на повърхността, а познаването в дълбочина. Та, тези прочетени страници ме карат да се запитам "Защо обичам да блогвам или защо съм пристрастена към блога?".  Отговор още нямам, защото не мога да се концентрирам до такава степен, че да постигна това състояние на медитация и вглеждане в себе си. Това е различно от реенето на мислите ми в някаква посока например сутрин пътувайки в метрото, или вечер заспивайки. Това е различно от склонността ми да рационализирам и да търся логично обяснение. Различно е и от прибягването до опознатия ми опит. Горе-долу ми е ясно, какво е това "вглеждане в себе си", но не намирам добър повод да го приложа.

Животът е динамичен - поне за мен, а и за мнозина.
Да намеря време за "покой" и "изпразване на съзнанието" ми от познатото и обиграното поведение е трудно. Веднъж на един тренинг ни накараха да си затворим очите и да ги отворим, когато преценим, че е изминала една минута. Целта бе да се установи, кой с каква динамика се движи - бавно, бързо, шеметно или точно. Ако си ги отворил на 30 секунда, ти се движиш на бързи обороти. Ако си усетил, че на 65 секунда е времето, в което да отвориш очи - значи ежедневието ти е спокойно, безметежно. Познали точното време сигурно ще се досетите, че нямаше. Повечето отвориха очи преди 60 секунда.

И оттук идва и трудността за този лесен според Е. Фром метод на самоанализа. :-) Нали разбирате, че това е малко по-различно от психоанализата на Фройд. Не че аз съм специалист, но ако се наложи ще обясня разликата.

Тъй като съм настроена да търся личен смисъл от правенето на нещо или следването на идея, то стигам да заключението, че за мен самоанализата би била полезна, за да подобря качеството на живота си. Да установя, приема и извадя неща от мен, които ще ми помагат да бъда себе си постоянно, да се впускам в авантюрите на живота (разбирайте го като промяна) без страх, защото е чудесно, когато осъзнаеш, че битието ти е нещо твое, което не може да бъде имитирано. Всеки избира - да живее или просто да чака да му дойде (мине) времето. А, да живееш означава да научиш нещо НОВО за себе си - което е крачка напред! :-)