Само за умопомрачени
Така се казва един надслов в един роман на Хесе. Прочетох само увода и после стигнах до тоя надслов. Доста време просто стоях и го гледах и си мислех, че има нещо в него. И изведнъж ми хрумна, че странното се съдържа в думата УМОПОМРАЧЕНИ. Аз такава ли съм (аз съм УМОШАРЕНА) и само мракът в мозъка ли може да те направи специален, различен, болен?!
Или просто с това изреченийце Хесе ми доказва верността на предишното си твърдение: "Поетичните творби могат да бъдат разбрани или неразбрани по различни начини"...
Или просто с това изреченийце Хесе ми доказва верността на предишното си твърдение: "Поетичните творби могат да бъдат разбрани или неразбрани по различни начини"...
"днес ми е мъчно единствено за красивата вечер..." (Лулу, Х.Хесе)
Не знам дали е само за умопомрачени, но ми го препоръча психолог, когато се намирах в особено умопомрачен период от живота си... и ме прободе там, където боли най-много, оставяйки след себе си усещане, че съм се докоснала до нещо благородно, специално, истинско...
"....No time to love you.No time to say goodbay...."
Духи/почивай в мир/
А за вълка - мисля, че той е замислен да олицетворява по нещо от всеки от нас. Борислава, ти в коя част се виждаш? Защото аз съм в първите страници със самоубийството, мазохизма, аутсайдерството, дивостта, но и самотността и гладността и... и... и...
Специално за Момо има много цитати във Вълка, но ще ги публикувам в Мехурите, когато свърша книгата (а то е скоро) и я разбера докрай (само дето не знам дали е възможно).
Струва ми се, че си бях отбелязала някакъв момент от книгата като особено важен за мене, но сега не мога да го намеря. Беше нещо от сорта на - ако сега бих имал поне един приятел, който да ме приеме в таванската си стаичка с цигулката... Дори не съм сигурна, че е от Степният вълк. Имаше и някакво разсъждение за това, че самоубийството не слага край на нищо... Я, кажи, че на тебе ти е прясна:)
Та това приемане на смъртта е наречено БЕЗСМЪРТИЕ в книгата...
Тя ме е приела и от тук нататък ние с нея не си комуникираме.
Е, това е ХУМОР, а този пост е писан преди да допрочета книгата.
Сега я обичам още повече и разбирам поне няколко от нейните слоеве.
Да се повторя въпроса: на вад коя част ви пасва най-много?