Сам съм, пак съм, по-добре да съм сам

Леле, това заглавие добре пасва в редицата на заглавия отдолу. Но аз няма да говоря за сдух.

Наще ме оставиха в къщи самичка. За неопределен период от време. Без пари. Даааа... ох. Е, не ми беше лесно. Намерих на заем 10 лв. и с тях изкарах точно 4 дена. Ех, м**** му, е не съм ли герой?? Не излизах никъде. Бях си в нас. Реших да преоткривам себе си и да се запозная с физическото си аз, т.е. опитвах се да свикна със себе си. Това звучи леко преминаващо границите на експерименталното, но няма такова нещо! (или може би само на мен ми звучи така). Нищо, научих се да ходя без гащи, лакирах си ноктите на краката, боядисах си косата, ама не от суета. А ей така. Щото нямах пари да излизам на вън.

Имах гости естествено. Пихме, пихме. Още първата вечер се напих. И реших да не пия докато съм сама, ей така, щото е необичайно. Да не вдигам телефона и да не се обаждам на никой. Почетох, ама малко! И не си проверих нито веднъж mail-а. Ядох само по веднъж на ден. Щото нямах пари. Не се возих нито веднъж с градски транспорт. Не изпуших нито една цигара, изпих само едно кафе. Подредих си шкафа, дето никога не е бил подреждан. Сготвих си някакви умрели от престой зеленчуци. Глътнах всички паяци с прахосмукачка и се преследвахме с една хлебарка рано сутрин. ..

 Абе, опитвам се да кажа, че е невероятно да НЕ ПРАВИШ нещата, с които си свикнал от ставане да се захващаш.  Въобще не е трудно. Бях започнала да мисля, че хората сме това, което правим всеки ден, а то кво се оказа – че да ходиш без гащи дори е много удобно! За двайсет години аз се видях за първи път, срещнах се и се запознах със себе си. И открих, че да си сам хич не е самотно.