СРЕДНОЩ

(лично творчество)

Излизам на двора за фас-пауза, дребна прищявка, която задоволявам абсолютно нелегално... Качвам се на покрива на сайванта и запалвам цигара!...

Понякога си мисля, че точно за ей такива моменти от живота живея!
Нощ
Звезди
Тишина
Всичко спи... и аз се чувствам като някакво божество, което бди над спящия свят... Колко сладко... За първи път от много време насам се чувствам на точното място, в точното време... Хармония!!! Всичко лошо и неприятно е загърбено... Само някакво мързеливо, летаргично чувство на носталгия се прокрадва и гъделичка съзнанието ми...Отделни фрагменти от разни спомени ме връхлитат мигновено и изчезват... Добри... Лоши... Мои... В такива моменти нито обичаш, нито мразиш... Просто СИ... Просто съществуваш в хармония със света... Животът е най-могъщата и истинска магия. Животът е прекрасен както и да го погледнеш...

Една неканена сълза се плъзва безшумно по бузата ми и оставя горчивия си отпечатък на устните ми..... Мъчно ми е... И аз не знам за какво..... Може да е мъка по всичко, което е било някога. Отдавна погребано и забравено. Недостижимо... А аз съм така жадна за това познание.... Или е мъка по онова, което никога няма да бъде...Недостъпно... Нереално.... Живеещо може би само в болното ми съзнание...Смешно е колко много парадокси има в живота ни... Не бих могала да ги изброя, не искам да ги изброя...
Знанието, познанието и мъдроста са мъчно и изморително поприще! Сама се чудя на себе си защо съм си го избрала? И без това никога няма да ги постигна! Въпрос без отговор. А дори да има отговор не искам да го знам...
Изгасям цигарата и тихичко си затананиквам:
" Here I laystill and breathless, just like always, still I want some more
Mirrors sideways – Who cares what's behind!Just like always…Still I’m passenger…
Roll the windows down, this cool night air is curious.
Let the whole world look in, who cares who sees anything
Let the whole world look in, who cares who sees what tonight.
Roll these misty windows down to catch my breath!
And then go and go and go just drive me home and back again.
Don't let me go! Ttake me to the edge…”
У дома! Ето така се чувствам - самотна, но на мястото си.

Стига илюзии, стига въздушни кули. Време е да сляза на земята и да се изправя лице в лице с реалността (или с монитора на компютъра)...